Джесика се сети за болничните гривни в чекмеджето с дреболии в стаята на Теса.
— Та какво за Деня на благодарността? — попита Уелс.
— Случайно Теса да е влизала в болница по това време?
Млъкна и зачака. Така бе стиснала телефона, че едва не го счупи. Охлаби захвата.
— Да — каза той.
— А бихте ли ми казали защо?
Затвори очи.
А Франк Уелс пое шумно и болезнено въздух.
И й разказа.
Щом се върна в „Раундхаус“, Джесика незабавно съобщи новостите на Бърн:
— Миналия ноември Теса Уелс е погълнала шепа таблетки. Лорен Семански вкарала тръба от ауспуха в колата си и запалила двигателя. Никол Тейлър си е рязала вените. Поне три от момичетата в списъка са се опитали да се самоубият.
Бърн се замисли:
— Което означава…
— Че Брайън Паркхърст най-вероятно наистина е искал да ни помогне — заключи Джесика. — Щом е научил, че и Никол Тейлър, и Теса Уелс са били убити, веднага е направил връзката. И е решил, че тегне заплаха над всички момичета, които са му се доверили, че са правили опит за самоубийство. Всички са от Северна Филаделфия. Значи Северна Филаделфия е ловното поле на нашия човек.
Бърн кимна. Джесика усети как през тялото й премина ток. Приближаваха се.
— Какви са новините от болницата? — попита го.
— Лорен Семански още е под упойка — каза Бърн. — Нищо още за онова, което е било в ръката й.
Бърн притежаваше фотокопие от списъка на Брайън Паркхърст. Скъса го на две, подаде едната половинка на Джесика, задържа другата. Извади мобифона.
Още преди шест часа имаха отговор на въпроса си. И десетте момичета бяха правили опит да се самоубият през последната година. Джесика започна да вярва, че в изблик на някакво покаяние Брайън Паркхърст наистина е искал да съобщи на полицията защо тези момичета са потенциални жертви.
Трябва да ви кажа някои неща за тези момичета.
Воден от някаква своя изчанчена логика, сигурно убиецът се е стремял да довърши делото, което момичетата са захванали. Но за „защо“-тата щяха да му мислят после, след като го поставеха в окови.
Едно обаче беше ясно отсега: извършителят е отвлякъл Лорен Семански и я е упоил с мидазолам. Направил е грешка, като не е взел предвид, че е натъпкана до ушите с метамфетамин. А той е отслабил въздействието на мидазолама. Да не говорим, че Лорен е била и надъхана за бой. Тоя път май наистина бе сбъркал адреса.
За пръв път в живота си Джесика изпита радост от това, че тийнейджърка се друса.
Но ако приемем, че убиецът се е вдъхновявал от петте скръбни мистерии в поредицата молитви, защо в списъка на Паркхърст момичетата са десет? Какво, освен самоубийството е общото между петте? Наистина ли е щял да спре след петото?
Сравниха записките си от телефонните разговори.
Четири от десетте момичетата са взели свръхдоза лекарства. Три са си рязали вените. Две се затворили в кола и се опитали да се отровят с въглероден окис. Едно рипнало с колата през мантинелата и полетяло в пропаст. Спасила я въздушната възглавница.
Явно не начинът е свързващото звено.
Къде са учили? Четири — в „Реджина“, четири — в „Назарийн“, една — в „Мария Горети“, и една — в „Нюмън“.
Възраст: четири на шестнайсет, две на седемнайсет, три на петнайсет, една на осемнайсет.
Обща махала?
Не.
Кръжоци и извънучилищни занимания?
Не.
Членство в банда?
Едва ли.
Какво тогава?
Поискай и ще ти се даде — рече си Джесика. Отговорът беше пред очите им.
Болницата.
Общото бе „Сейнт Джоузеф“.
След неуспешния опит пет от момичетата бяха лежали в „Сейнт Джоузеф“: Никол Тешгър, Теса Уелс, Бетани Прайс, Кристи Хамилтън и Лорен Семански.
Останалите пет се бяха лекували в пет други болници.
— Ей Богу — рече Бърн. — Абсолютно си права.
Най-после им потръгна.
Но на Джесика й беше призляло. Не от факта, че и петте момичета са се лекували в една и съща болница. Не от факта, че и петте са правили опит да се самоубият.
А от един трети факт, от който стаята остана без въздух.
Лекуващият лекар и на петте бе един: доктор Патрик Фаръл.
65.
Петък, 18:15 ч.
Патрик седеше в стаята за разпити „А“. Въпросите задаваха Ерик Чавес и Джон Шепърд, а Бърн и Джесика наблюдаваха. Разговорът се записваше на видео.