Доколкото бе известно на Патрик, призовали го бяха в качеството му на съществен свидетел по делото.
Имаше прясна драскотина на дясната ръка.
При първа възможност щяха да изчегъртат каквото имаше под ноктите на Лорен Семански и да търсят ДНК-връзка. За жалост, надали щяха да намерят нещо. Според екипа за оглед било цял късмет, че Лорен изобщо все още имала някакви нокти.
Преговориха графика на Патрик през предишната седмица и за огорчение на Джесика установиха, че е нямало ден, в който Патрик да не е имал възможността да отвлече жертвите, както и да се отърве от телата им.
На Джесика й призля от самата мисъл. Наистина ли смята, че е възможно Патрик да има нещо общо с тези убийства? И с всяка измината минута отговорът клонеше все повече към да. Но в следващата минута се саморазубеждаваше. Направо не знаеше какво да мисли.
Ник Паладино и Тони Парк бяха вече напът към местопрестъплението на Кенсингтън Авеню със снимка на Патрик. Надали възрастната Агнес Пински щеше да го познае, пък и да избереше снимката му сред куп други, дори и най-ниско платеният обществен защитник щеше да разпердушини показанията й в съда. Независимо от всичко Ник и Тони щяха да разпитат и останалите жители на улицата.
— Боя се, че не съм много в течение на новините — каза Патрик.
— Разбирам — отвърна Шепърд. Бе седнал на крайчеца на охлузената метална маса. Ерик Чавес се беше подпрял на вратата. — Сигурно и работата само ви стига да се наситите на грозното в живота.
— Е, все пак имаме определени постижения — рече Патрик.
— С други думи, вие не си спомняте някое от тези момичета да е било ваша пациентка по някое време, така ли?
— В едно спешно отделение, особено в градска травматология, лекарят е най-вече разпределител, инспекторе. Тоест първо обработва онзи пациент, който най-спешно се нуждае от помощ. След като го закърпи и го прати вкъщи, или съответно го приеме за стационарно лечение, задължително го прехвърля на първичния му лекар. При нас понятието „пациент“ на практика е неприложимо. Приетият в спешно отделение е пациент на падналия му се там лекар само за около час. Че и по-малко. Много често — за по-кратко от час. През спешната приемна на „Сейнт Джоузеф“ годишно минават хиляди хора.
Шепърд го слушаше, кимаше в необходимите моменти и замислено оправяше идеалните ръбове на панталона си. Да обясняваш на ветеран инспектор по убийствата идеята за разпределение е напълно излишно. На всички в стая „А“ им бе пределно ясно.
— И все пак не отговаряте на въпроса ми, доктор Фаръл.
— Когато чух по новините името на Теса Уелс, ми се стори познато. Но така и не направих непосредствена връзка с това, дали са я докарвали някога в спешното отделение на „Сейнт Джоузеф“.
Глупости — каза си Джесика и усети как гневът й нараства. Бяха говорили за Теса Уелс онази вечер, когато се бяха отбили във „Финигънс Уейк“.
— Казвате „Сейнт Джоузеф“, сякаш я е лекувала самата болница — отбеляза Шепърд. — Но на преписката стои вашето име. — Вдигна папката и я показа на Патрик.
— Архивът не лъже, инспекторе — каза Патрик. — Наистина е минала през мен.
Шепърд вдигна втора папка:
— Обработвал сте и Никол Тейлър.
— Пак повтарям, нямам спомен.
Трета папка.
— И Бетани Прайс.
Патрик гледаше в една точка.
И още две папки право в лицето.
— Кристи Хамилтън е била в ръцете ви четири часа. Лорен Семански — пет.
— С архивите не може да се спори, инспектори — отвърна Патрик.
— Всичките пет момичета са били отвлечени през тази седмица, докторе, като четири от тях са убити по особено жесток начин. През тази седмица. Пет жертви от женски пол, тийнейджърки, които случайно са минали и през вашите ръце през последните десет месеца.
Патрик сви рамене.
А Джон Шепърд го попита:
— Нима не разбирате интереса ни към вас на този етап?
— О, абсолютно — отвърна Патрик. — Дотолкова, доколкото се интересувате от мен като от съществен свидетел. Докато случаят е такъв, съм готов да ви помогна с каквото мога.
— Къде си одраскахте ръката, между другото?
Явно Патрик имаше готов отговор и на този въпрос. Но нямаше да го изрецитира моментално.
— Дълга история е.
Шепърд погледна часовника си.
— Имам цяла нощ на разположение. — Погледна Чавес. — А ти, инспекторе?
— Разчистих цялата си програма, за всеки случай.