Не можеше да прогони от мозъка си онова, което той бе сторил на младите жени.
Провери автоматичния секретар. Нямаше никакви нови съобщения.
Винсънт гостуваше на брат си. Вдигна телефона и набра номера. Е, не целия — две трети от цифрите само, преди да пусне слушалката.
Лайняна история.
Изми чиниите на ръка, само и само да има какво да прави с ръцете си. Сипа си чаша вино, после я изля. Направи си чай, но забрави да го изпие.
Успя някак си да устиска до часа, в който Софи трябваше да си легне. Навън святкаше и гърмеше на поразия. Вътре Софи гледаше ужасена.
Джесика опита всички обичайни спасителни средства. Предложи да й почете. Не ще. Попита я не иска ли пак да гледа „Търсенето на Немо“? Не ще. Отказа дори да гледа „Малката русалка“. Рядък случай. Предложи да оцветят заедно книжката за зайчето Питър (не), да пеят песни от „Магьосника от Оз“ (не), да украсят с ваденки боядисаните яйца в кухнята (не).
В крайна сметка успя да напъха Софи в леглото и седна до нея. При всеки гръм Софи се облещваше насреща й, сякаш иде краят на света.
Джесика се мъчеше да прогони Патрик от мислите си. Засега — без всякакъв успех.
Някой почука на вратата. Вероятно е Пола.
— Ей сегичка се връщам, пиленце.
— Не отивай, мамо.
— Няма да се забавя повече от…
Лампите примижаха, после напрежението се успокои.
— Само това ни липсваше — промърмори Джесика и се втренчи в нощната лампа, сякаш да я хипнотизира да не угасва. Хвана Софи за ръка. Малката я стисна със смъртоносна сила. За щастие осветлението не спря. Слава Тебе, Господи. — Мама само ще отвори вратата. Пола идва. Ти нали искаш да видиш Пола?
— Искам.
— Моментално се връщам — каза. — Ти нали няма да се плашиш?
Софи кимна, макар устните й още отсега да трепереха.
Джесика я целуна по челото и й подаде Джулс, малкото кафяво мече. Софи поклати глава. Джесика грабна Моли — бежовото. Ъ-ъ. Вече им беше загубила дирята. Според Софи някои от мечетата бяха добри, другите — лоши. Накрая кандиса да гушне Тимоти, пандата.
— Ей сега се връщам.
— Окей.
Докато слизаше по стълбите, входният звънец иззвъня веднъж, втори път, трети път. Пола не звъни така.
— Добре, де, идвам.
Опита се да надникне през декоративното стъкло на малкото прозорче на вратата. Беше доста запотено. Видя единствено габаритните светлини на спрялата отсреща линейка. Май и тайфун не можеше да отложи ежеседмичния сърдечен удар на Кармин Арабиата.
Отвори.
Отвън стоеше Патрик.
Първият й инстинкт бе да тръшне вратата. Но се овладя. Засега. Хвърли поглед към улицата, но не видя колата на полицаите, които трябваше да го следят. Не отвори противоветрената врата.
— Какво търсиш тук, Патрик?
— Джес — каза той. — Трябва да ме изслушаш.
Гневът й се надигна и влезе в двубой със страха й.
— Точно тук бъркаш — рече. — Изобщо не ми трябва да те слушам.
— Джес. Стегни се. Става дума за мен. — Пристъпи от крак на крак. Беше прогизнал до кости.
— За теб ли? Кой, по дяволите, си ти! Всяко едно от петте момичета е минало през ръцете ти. И ти не намери за необходимо да споделиш този факт?
— През мен минават сума ти пациенти — оправдаваше се Патрик. — Да не очакваш всички да ги помня?
Вятърът виеше. Налагаше им се да викат, за да се чуват.
— Глупости. Те са били при теб през последната една година.
Патрик сведе поглед.
— Може би исках да избягна…
— Кое, да не се замесиш в случая ли? На кой ги разправяш тия шибани глупости?
— Джес, ако може само…
— Не биваше да идваш тук, Патрик — каза тя. — Това ме поставя в истински неудобно положение. Върви си.
— За Бога, Джес! Да не би наистина да смяташ, че имам нещо общо с тези… тези…
Прекрасен въпрос — мина й през ума. Въпросът на въпросите, като си помислиш.
Отвори уста да му отговори, но в този момент тресна мълния и се получи токов удар. После лампите светнаха, пак угаснаха, отново светнаха.
— Не знам… какво да мисля, Патрик.
— Дай ми само пет минутки, Джес. Пет минутки и изчезвам.
Видя в очите му един изпълнен с болка свят.
— Моля те… — Беше прогизнал от дъжда и тя изведнъж го съжали.
Но най-лудото бе, че се сети за оръжието си. Беше горе, в дрешника в коридора, където си му беше мястото. Сети се не за друго, а за пистолета и дали ще успее да се добере до него, ако й се наложи.