Вятърът запрати талаз от вода през улицата. Около краката й се вихреха листа и всякакви други боклуци. Налагаше й се да вика, та онзи да я чуе.
— Разбра ли ме? — изкрещя.
Дрю грабна торбата, затвори задната врата на линейката и вдигна портативния радиопредавател.
— Да вървим.
74.
Петък, 21:45 ч.
Колите лазеха по Котмън Авеню. На Бърн му оставаше по-малко от километър до дома на Джесика. Опита се да влезе в някоя от страничните улички, но те до една бяха блокирани от клони и жици, или тънеха във вода.
Колите приближаваха внимателно залетите участъци и ги преминаваха едва ли не със скоростта на охлюви. Колкото повече се приближаваше към дома й, толкова повече мигрената избуяваше. Нечий клаксон го накара да стисне волана и в този момент осъзна, че е карал със затворени очи.
Трябваше да се добере до Джесика.
Паркира, провери оръжието и слезе.
Оставаха му само няколко преки.
Мигрената го блъсна още по-силно, докато вдигаше яката си да се предпази от вятъра. Бореше се с талазите дъжд, и усещаше…
Той е вътре в къщата.
Наблизо е.
Не бе очаквал тя да пусне някого у дома си. Иска да я притежава изцяло. Има свои планове за нея и дъщеря й.
Когато онзи влезе през предната врата, плановете му…
75.
Петък, 21:55 ч.
… се измениха, но не се промениха.
И самият Христос се е сблъскал с препятствия през тази седмица. Фарисеите се мъчат да Го прилъжат да изрече богохулство. Юда, разбира се, Го предава на първосвещениците, като им казва къде могат да Го намерят.
Но това не Го е възпряло.
И мен няма да ме спре.
Ще се разправя с този нашественик, с този Искариот.
В това тъмно мазе ще накарам нашественика да заплати с живота си.
76.
Петък, 21:55 ч.
Още с влизането в къщата Джесика посочи на Дрю мазето.
— Като слезеш по стълбите, веднага вдясно — каза.
— Как по-точно е ранен? — попита Дрю.
— Не знам — отвърна Джесика. — В безсъзнание е.
Джесика го чу как се обади по радиото на 911, докато слизаше по стълбите.
Качи се в стаята на Софи. Отключи вратата на дрешника. Софи беше будна. Седеше сред гората от палта и панталони.
— Добре ли си, бебче? — попита я.
Софи продължаваше да не реагира.
— Мама е тук, детенцето ми. Мама е тук.
Вдигна я. Софи обви врата й с ръчичките си. Сега вече нямаше страшно. Усети с тялото си детското сърчице. Прекоси стаята и погледна през предните прозорци. Улицата бе само отчасти наводнена. Огледа се дали пристига помощ.
— Госпожо?
Викаше я Дрю.
Джесика застана на горния край на стълбите.
— Какво има?
— Ами, не знам как точно да ви го кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Ами, долу няма никой — отвърна Дрю.
77.
Петък, 22:00 ч.
Бърн свърна покрай ъгъла на катраненочерната улица. Приведен срещу вятъра, заобикаляше падналите по тротоара и платното клони. През някои от прозорците се виждаше трептяща светлина, чиито сенки танцуваха по пердетата. В далечината някаква жица се скъса и поръси искри по колата под нея.
Нямаше нито една патрулна кола от Осми. Опита пак мобифона. Нищо. Ни помен от сигнал.
Беше идвал до дома на Джесика само веднъж. Оглеждаше сградите внимателно, мъчейки се да се сети коя точно е нейната. Не можа да я разпознае.
Точно това е една от най-гадните страни на живота във Филаделфия. Дори ако става дума за Североизточна Филаделфия. Понякога всичко изглежда еднакво.
Спря пред къща-близнак, която му се стори позната. Но при тая липса на улично осветление не можеше да е сигурен. Затвори очи и се напъна да си спомни. Създадените от молитвения убиец образи затуляха всичко останало. Падаха като чукове върху някаква стара механична пишеща машина — меко олово върху лъскава бяла хартия, размазано черно мастило. Но бе прекалено близо, за да може да разчете буквите.
78.
Петък, 22:00 ч.
Дрю я чакаше на долния край на стълбите за мазето. Джесика запали свещите в кухнята и сложи Софи да седне на един от столовете край масата. Остави пистолета върху хладилника.