Слезе. Кървавото петно върху бетона си беше още там. Но Патрик го нямаше.
— Диспечерът каза, че са пратили две патрулки — рече Дрю. — Но се боя, че тук долу няма никой.
— Сигурен ли си?
Дрю разходи лъча на фенерчето из мазето.
— Ако няма някой таен изход от тук, трябва да се е качил по стълбите.
Насочи фенерчето към стъпалата. По тях нямаше кървави отпечатъци. Дрю коленичи и с облечените в латексови ръкавици ръце пипна кръвта на пода. После размаза пръсти.
— Твърдиш, че допреди малко е бил тук, значи?
— Да — отвърна Джесика. — Допреди две минути. Щом го видях, изскочих навън и прекосих улицата.
— Как се е наранил? — попита я той.
— Нямам представа.
— Ти самата добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Ами, полицията ще пристигне всеки момент. Ще огледат всичко най-внимателно. — Изправи се. — Дотогава тук долу ще сме в безопасност, струва ми се.
Какво? Мина през ума на Джесика?
Тук долу ще сме в безопасност?
— Момиченцето ти добре ли е? — попита той.
Джесика се втренчи в него. Някаква студена ръка обви сърцето й.
— Не съм споменала, че имам момиче.
Дрю смъкна ръкавиците и ги пусна в торбата си.
На светлината от фенерчето Джесика забеляза следите от син тебешир по пръстите му и дълбоката следа от одиране по дясната му ръка. В същия миг видя и краката на Патрик да стърчат изпод стълбите.
И моментално осъзна. Този изобщо не се беше обадил на 911. Никой не идва. Джесика се обърна да бяга. Към стълбите. При Софи. На безопасно място. Но преди да мръдне дори, от мрака се стрелна ръка.
Отгоре й се метна Андрю Чейс.
79.
Петък, 22:05 ч.
Оказа се, че не бил Патрик Фаръл. След като Бърн прегледа още веднъж архива на болницата, всичко си дойде на мястото.
Освен че са минали през Патрик Фаръл в спешното отделение на „Сейнт Джоузеф“, още нещо свързваше момичетата: службата за спешна помощ. Всичките са били от Северна Филаделфия. И всичките са били превозени с линейка на „Гленууд Амбюлънс Груп“.
И на петте първа помощ е била оказана от Андрю Чейс.
Чейс е познавал и Саймън Клоуз, за което Саймън заплатил с живота си.
В деня на смъртта си Никол Тейлър явно се е опитвала да напише на дланта си не P-A-R-K-H-U-R-S-T, а P-A-R-A-M-E-D-I-C.
Бърн отвори мобифона и за последен път се опита да набере 911. Нищо. Иконката за силата на сигнала бе на нула. Сигнал няма. Патрулките нямаше да успеят да стигнат навреме.
Налагаше се да влезе в бой сам.
Стоеше пред къща–близнак и се мъчеше да запази с длан очите си от дъжда.
Тази ли беше?
Мисли, Кевин. Нищо ли не ти направи впечатление в оня ден, когато мина да я вземеш? Нищо не помнеше.
Извърна се и погледна зад себе си.
Паркираната линейка. „Гленууд Амбюлънс Груп“.
Тази е.
Извади оръжието, вкара патрон в цевта и забърза по алеята към гаража.
80.
Петък, 22:10 ч.
Джесика се бореше на дъното на непрогледната мъгла. Седеше на пода в собственото си мазе. Беше почти тъмно. Помъчи се да състави уравнение от тези два факта, но не получи приемлив резултат.
В този миг реалността я заля.
Софи.
Помъчи се да се изправи, но краката й не я слушаха. Не беше вързана. Но си спомни — нещо й инжектираха. Пипна врата си там, където бе влязла иглата, и на пръста й остана капчица кръв. На светлината на фенера зад гърба й точицата започна да се размазва. И си даде сметка какъв ужас са изпитали петте момичета.
Но тя не е момиче. Тя е жена. Полицай.
Инстинктивно посегна към хълбока. Няма нищо. Къде й е оръжието?
Горе. Върху хладилника.
Майка му стара.
За секунда й се повдигна, светът заплува, подът под нея сякаш се развълнува.
— Не биваше да се стигне дотам, разбираш ли? — каза той. — Но тя се съпротивляваше. Веднъж се бе опитала да се отърве от него, но после започна да се съпротивлява. Знаеш ли колко пъти ми се е случвало?
Гласът идваше откъм гърба й. Беше нисък, плавен, обвит в меланхолията на дълбока лична загуба. Фенерчето бе все още в ръцете му. Лъчът танцуваше из цялата стая.
Джесика искаше да реагира, да направи движение да го удари. Духът в нея беше силен. Но плътта бе безсилна.
Беше останала насаме с молитвения убиец. Смяташе, че идва помощ, но се оказа, че е сгрешила. И никой не знае, че те двамата са сами тук, заедно. През ума й минаха образите на жертвите му. Кристи Хамилтън, цялата облята в кръв. Короната от бодлива тел на главата на Бетани Прайс.