Елинър Маркъс-Дечант
Щатен репортер на „Рипорт“
Андрю Тод Чейс, известен като „Молитвеният убиец“, в четвъртък се призна за виновен за извършването на осем предумишлени убийства, като по този начин сложи края на едно от най-кървавите престъпни деяния в историята на Филаделфия. Непосредствено след това бе отведен в щатския затвор в окръг Грийн.
В рамките на постигнатото със службата на филаделфийския окръжен прокурор споразумение, тридесет и седемгодишният Чейс се призна за виновен за убийствата на Никол Т. Тейлър — на седемнайсет години; Теса А. Уелс — шестнайсет; Бетани Р. Прайс — петнайсет; Кристи А. Хамилтън — седемнайсет; Патрик М. Фаръл — трийсет и шест; Брайън А. Паркхърст — трийсет и пет; Уилем Круз — четирийсет и две и Саймън Е. Клоуз — трийсет и две, всички от Филаделфия. Мистър Клоуз работеше като щатен репортер на „Рипорт“.
В замяна на признанието прокуратурата се отказа от повдигането на ред други обвинения, включително отвличане, нанасяне на тежка телесна повреда и опит за убийство, а така също и от искането си за смъртно наказание. Съдията от Общинския съд Лайъм Макманъс осъди Чейс на доживотен затвор, без възможност за съкращаване на срока.
Чейс не каза нито една дума и остана пасивен наблюдател по време на целия процес, в който бе защитаван от Бенджамин У Прийст — обществен защитник.
Прийст заяви, че предвид ужасното естество на престъпленията и масата необорими доказателства срещу клиента му, споразумението се явява най-добрия възможен изход за Чейс — фелдшер към „Гленууд Амбюлънс Груп“.
„По този начин мистър Чейс ще може да се подложи на така нужното му лечение“ — каза той.
Според следователите по делото, трийсетгодишната съпруга на Чейс Катерин, е била настанена наскоро в психиатрията „Ранч Хаус“ в Нористаун. Предполагат, че именно това събитие е отприщило поредицата кървави престъпления, които е извършил.
На всяко местопрестъпление Чейс е оставял своя „подпис“ — молитвена броеница и осакатените ръце на съответната жертва.
84.
16 май, 07:55 ч.
В търговията има един принцип, известен като „Правило 250“. През живота си човек се запознавал с около двеста и петдесет души. И всеки доволен клиент можел да доведе до двеста и петдесет успешни продажби.
Същото може да се каже, че важи и за омразата.
Сдобий се с един враг…
По тази причина, а вероятно и поради ред други ме държат отделно от общото население тук.
И ги чувам как идват малко преди да стане осем часа. Всеки ден по това време ме извеждат на разходка в малкия двор.
Офицерът пристига в килията ми. Промушва ръце през решетките и ми слага вериги на китките. Този е нов. Не съм го виждал досега.
Не е едър, но ми се струва, че е в идеално физическо състояние. На ръст е горе-долу колкото мен. Трябваше да очаквам, че ще е незабележителен във всяко едно отношение, освен в решимостта си. В това отношение поне сме родственици.
Извиква да отворят килията. Вратата се плъзва автоматично и аз излизам.
Радвай се, благодатна Марио…
Вървим по коридора. Дрънченето на веригите ми отеква от мъртвите стени — стомана разговаря със стомана.
Благословена си ти между жените…
Във всяка стъпка отеква едно име. Никол. Теса. Бетани. Кристи.
И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…
Хапчетата, които вземам, едва потискат агонията.
Носят ми ги по едно в килията, три пъти дневно. Ако можех, днес щях да ги изгълтам всичките.
Света Марио, Майко Божия…
Днешният ден потрепери и започна само преди няколко часа. А поех курса към стълкновение с него още през онази ужасна Бъдни вечер преди три години.
Моли се за нас, грешници…
Заставам на върха на стръмната стоманена стълба по същия начин, по който Христос е стоял на Голгота. Моята студена, сива, самотна Голгота.
Сега…
Усещам ръката в средата на гърба ми.
И на смъртния ни час…
Затварям очи.
Усещам тласъка.
Амин.
85.
18 май, 13:55 ч.
Джесика отиде в Западна Филаделфия с автомобила на Джон Шепърд. От две седмици бяха партньори и сега отиваха да разпитат свидетел на двойно убийство, при което собствениците на магазин за дребни стоки са били екзекутирани и захвърлени в мазето под магазина им.