— Ей — каза й Бърн.
Джесика насмалко да излети от кожата си от изненада. Гласът бе нисък, дрезгав и ужасно слаб, но го имаше.
Скочи на крака и се надвеси над леглото.
— Тук съм — каза. — Тук съм.
Кевин Бърн отвори очи, после пак ги затвори. За един изпълнен с ужас миг Джесика си помисли, че повече никога няма да ги отвори. Но той я опроверга само след няколко секунди.
— Имам един въпрос — каза.
— Давай — рече Джесика. — Казвай.
— Разправял ли съм ти защо ми викат „Боклук“? — попита той.
— Не си — отвърна тя. Тихо. Няма да плаче. Няма пък.
По пресъхналите му устни премина лека усмивка.
— Заслужава си да чуеш тая история, партньорке — рече й.
Джесика хвана ръката му.
Нежно я стисна.
Партньоре.