— Разговаряме с всички от махалата, сър. Случайно да сте виждали това момиче в петък?
Бърн му подаде снимка на Теса — копие от портрета й в годишника на гимназията. Мъжът извади чифт евтини бифокални очила от джоба на сакото си и заразглежда фотографията, като ги мърдаше нагоре–надолу и напред–назад. Джесика забеляза етикетчето с цената, което още си седеше в долния край на дясното стъкло.
— Виждал съм я — рече Нун.
— Къде.
— Ами горе-долу всеки ден отиваше пеш до ъгъла.
— Къде по-точно я виждахте?
Мъжът посочи тротоара, после показалецът му описа дъга наляво и надясно:
— Всеки път идваше оттам. Помня я, защото винаги изглежда занесена.
— Занесена ли?
— Ами, как да ви кажа — сякаш си живее на собствена планета. Поглед вперен надолу, все замислена за нещо.
— Нещо друго да ви е направило впечатление? — попита Бърн.
— Ами, този ден поспря за малко точно тук, пред прозореца. Точно където е застанала сега младата дама — и Нун посочи Джесика с пръст.
— Колко дълго се застоя?
— Не засякох.
Бърн пое дълбоко въздух, издиша. Търпението му пристъпваше по опънато въже, без предпазна мрежа.
— Приблизително.
— Де да знам — отвърна Нун. Погледна към тавана и затвори очи. Джесика забеляза пръстите му да помръдват, сякаш Чарлс Нун броеше. Дали ще си свали и обувките, като стигне до десет? Хвърли поглед към Бърн. — Двайсетина секунди, да кажем.
— И какво направи през това време?
— Какво да е правила?
— Добре де, пред собствената ви къща е спряла, все пак. И какво направи?
— Нищо не направи.
— Просто си стоеше ей така?
— Е, не, май че гледаше улицата пред себе си. Не точно улицата, де. По-скоро алеята до къщата. — Чарлс Нун посочи алеята, която отделяше дома му от кръчмата на ъгъла.
— И само гледаше ли?
— Да. Сякаш видя нещо интересно. Някой свой познат, да речем. И се изчерви. Абе, младо момиче. Знаете как стават тия работи.
— Нищо не знаем — рече Бърн. — Що не ни разкажете?
При тези думи целият език на телата им се промени. Явиха се онези малки вариации, които съобщават на участниците, че навлизат в нова фаза на разговора. Нун се отдръпна с един сантиметър по-назад, придърпа сакото около тялото си, а раменете му леко се втвърдиха. Бърн премести тежестта си върху десния крак и се загледа през рамото на онзи към мрачната вътрешност на всекидневната.
— Казвам само, че за секунда почервеня, нищо повече — каза Нун.
Бърн се втренчи в него, докато накрая Нун не издържа и отмести погледа си. Само от няколко часа познаваше Кевин Бърн, но и те стигаха на Джесика да съзре студения зелен огън, който очите му можеха да излъчват. А Бърн продължи нататък. Явно Чарлс Нун не беше човекът, когото търсят.
— Каза ли нещо?
— Мисля, че не — отвърна мъжът с нова нотка на респект в гласа си.
— Имаше ли някой на алеята?
— Не, сър — отвърна Нун. — От онази страна нямам прозорец. Пък и не ми влиза в работата.
Точно така, помисли си Джесика. А не ти ли се иска да дойдеш с нас до „Раундхаус“ и да ни обясниш защо всеки ден оглеждаш младите момичета напът за училище?
Бърн му подаде картичката си. Чарлс Нун обеща да се обади, ако се сети за нещо.
Съседната до дома му сграда бе „Петте аса“ — изоставена кръчма в квадратна едноетажна тухлена сграда — петно върху градския пейзаж с излаз както към Деветнайсета улица, така и към Поплар Авеню.
Почукаха на вратата на „Петте аса“, но никой не отвори. Прозорците и вратите бяха препречени с летви, а самата постройка тънеше в пет пласта излени в графити чувства. Провериха всички врати и прозорци, до един старателно приковани и заключени от външната страна. Каквото и да се е случило с Теса, не е станало в тази сграда.
Застанаха насред алеята и се огледаха нагоре, надолу и напречно по улицата. Две от прилепените една до друга къщи имаха изглед към алеята. Разпитаха обитателите им. Никой не си спомняше да е виждал Теса Уелс.
На връщане към „Раундхаус“ Джесика се опита да сглоби пъзела на последната сутрин на момичето.
Сутринта в петък към седем без десет е излязла от дома си и е тръгнала пеш към автобусната спирка. Минала е по обичайния си маршрут — по Двайсета улица до „Поплар“, а на следващата пряка е прекосила на отсрещната страна на улицата. Към седем са я видели пред една от къщите на Деветнайсета улица и Поплар, където е спряла за кратко и се подвоумила, сякаш е видяла някакъв познат по алеята към отдавна затворената кръчма.