Повечето сутрини се е срещала с приятелките си от „Назарийн“ и към седем и пет се качвали в училищния автобус.
Само че сутринта в петък Теса Уелс не се срещнала с приятелките си. В петък сутринта Теса просто изчезва.
Приблизително след седемдесет и два часа тялото й е намерено в изоставена работническа къща в една от най-гадните махали на Филаделфия със счупен врат, осакатени ръце и прегърнала някаква пародия на римска колона.
Кого е видяла по онази алея?
Щом се прибраха в „Раундхаус“, Бърн провери наличната информация в базите данни на NCIC и PCIC за всички, с които бяха разговаряли. Всички, които представляваха някакъв интерес, естествено: Франк Уелс, Ди Джон Уидърс, Брайън Паркхърст, Чарлс Нун, Шон Бренън. NCIC — Националният център за информация по престъпността — представлява компютризирана картотека на данните по престъпността на ниво федерална, щатска и местна полиция и съответните други агенции за борба с престъпността. PCIC е вариант на същата система на ниво Филаделфия.
Данни имаше единствено за доктор Брайън Паркхърст.
В края на дежурството си направиха текущ доклад пред Айк Бюканън.
— Познай за кого има данни? — попита Бърн.
Неизвестно защо, на Джесика не й се мислеше много по въпроса.
— Доктор Одеколон? — отвърна.
— Позна — рече Бърн и зачете компютърната разпечатка: — Брайън Алън Паркхърст. Трийсет и пет годишен, неженен, с адрес на Ларчууд Стрийт в района Гардън Корт. Завършил със степен „бакалавър“ Университета „Каръл“ в Охайо, дипломирал се като доктор по медицина в Университета „Пен Стейт“.
— Какви са досегашните му провинения — пресичане извън пешеходната пътека ли? — попита Бюканън.
— Дръж се да не паднеш. Преди осем години е бил обвинен в отвличане на непълнолетно лице. Но делото е било прекратено.
— Отвличане ли? — Бюканън не можеше да повярва на ушите си.
— Преподавал в гимназия и завързал някаква връзка с ученичка последна година. Заминали за уикенд, без да уведомят родителите й, а те се обадили в полицията, която задържала доктор Паркхърст.
— И защо са прекратили делото?
— За късмет на добрия доктор, момичето станало на осемнайсет тъкмо в деня, преди да заминат и заявило, че е тръгнало доброволно. Окръжният прокурор се видял принуден да го прекрати поради липса на престъпление.
— И къде е станало всичко това? — попита Бюканън.
— В Академията „Бомон“ в Охайо.
— Каква е тая академия?
— Девическа католическа гимназия.
Бюканън погледна към Джесика, после към Бърн. Усещаше накъде вървят мислите и на двамата.
— По-полека в това отношение — каза. — От излизане на среща с млади момичета да стореното на Теса Уелс има огромна разлика. Случаят ще привлече голямо обществено внимание и нямам никакво желание монсеньор „Медни топки“ да ми го нахака за преследване на невинни.
Бюканън имаше предвид монсеньор Тери Пейсък — много гласовития, много телегеничния, а според някои — и много войнствения говорител на епархията на филаделфийския архиепископ. Пейсък оглавяваше всички връзки с медиите от страна на католическите черкви и училища във Филаделфия. Многократно се бе сблъсквал с полицейското управление по време на сексскандала с католическите свещеници през 2002 година и обикновено излизаше победител в очите на обществеността. Не ти трябва да започваш битка с Тери Пейсък, ако колчанът ти не е пълен със стрели.
Телефонът иззвъня точно когато Бърн се канеше да повдигне въпроса за поставянето на Брайън Паркхърст под наблюдение. Обаждаше се Том Уайрич.
— Какво става? — попита Бърн.
А Уайрич каза:
— Мисля, че ще е по-добре да го видиш със собствените си очи.
Службата по съдебна медицина представлява сив монолит на Юнивърсити Авеню. От шестте хиляди смъртни случая, които стават ежегодно във Филаделфия, поне при половината се налага аутопсия. А тя се извършва именно тук, в тази сграда.
Бърн и Джесика влязоха в главната операционна малко след шест. Том Уайрич, по престижа, ги чакаше с угрижен вид. На една от масите от неръждаема стомана лежеше Теса Уелс. Кожата й бе бледосива, а светлосиният чаршаф я покриваше до раменете.