Момичета с броеници

Джесика се приближи, показа значката си и им каза, че разследва смъртта на Теса. И двете изразиха съгласие да говорят с нея. Казваха се Патрис Ригън и Ашия Уитмън. Ашия бе сомалийка.

— В петък видяхте ли се изобщо с Теса? — попита Джесика.

Двете едновременно завъртяха глави.

— Тя не дойде ли на спирката?

— Не — каза Патрис.

— Това често ли се случваше?

— Не много — отвърна Ашия, докато подсмърчаше. — От време на време.

— Имаше ли навика да бяга от часове? — попита Джесика.

— Теса ли? — Патрис не можеше да повярва, че е чула подобен въпрос. — Изключено. Ама никога.

— И когато не дойде на спирката вие какво си помислихте?

— Решихме, че сигурно е болна или нещо такова — каза Патрис. — Или че нещо е станало с баща й. Той е много болен, нали знаете? Понякога й се налага да го води на лекар.

— Не я ли потърсихте по телефона през деня?

— Не.

— А имате ли представа кой може да й се е обаждал.

— Не — рече Патрис. — За никого не се сещам.

— А наркотици? Занимаваше ли се с такива работи?

— Боже мили, никак — отвърна Патрис. — Тя беше жив цербер.

— Миналата година е отсъствала за три седмици. През това време разговаряхте ли често с нея?

Патрис хвърли кос поглед на Ашия. В погледа й имаше заровени някакви тайни.

— Не много.

Джесика реши да не упорства. Погледна записките си.

— Познавате ли някой си Шон Бренън?

— Познавам го — каза Патрис. — Но мисля, че Ашия не го е виждала.

Джесика погледна Ашия. Ашия сви рамене.

— Колко време излизаха заедно? — попита Джесика.

— Не знам — рече Патрис. — Някъде към два месеца.

— Теса срещаше ли се напоследък с него?

— Не — отвърна Патрис. — Семейството му се премести.

— Къде?

— Май в Денвър.

— Кога?

— Не си спомням. Май преди около месец.

— А Шон къде учеше, знаете ли?

— В „Нюмън“ — каза Патрис.

Джесика си записваше. Бележникът й прогизваше. Прибра го в джоба си.

— Те двамата скъсаха ли?

— Да — рече Патрис. — Теса много страдаше.

— А Шон? Той избухлив ли е?

Патрис сви рамене. Да, с други думи, но не искаше да създава проблеми никому.

— Виждали ли сте го да причинява болка на Теса?

— Не — каза Патрис. — Нищо подобно. Той просто си е… обикновено момче. Нали разбирате?

Джесика изчака да кажат още нещо. Нищо не казаха. Смени темата.

— Сещате ли се за някого, с когото Теса не се разбираше? Някой, който е можел да иска да й навреди?

Чешмичките пак потекоха. Момичетата заподсмърчаха и забърсаха очи. После заклатиха глави.

— Тя излизаше ли с друг след Шон? Някой да й е досаждал?

Момичетата поразмислиха няколко секунди, после в унисон завъртяха глава.

— Теса ходеше ли при доктор Паркхърст в училище?

— Разбира се — каза Патрис.

— Тя харесваше ли го?

— Май да.

— Доктор Паркхърст срещаше ли с нея извън училище? — попита Джесика.

— Какво значи извън?

— Ами така, в социален смисъл.

— Искате да кажете, на среща или нещо такова? — запита Патрис. Направи гримаса на отвращение при мисълта Теса да излиза с такъв древен старец на трийсет. Прищяло му се.

— Ъ, не.

— Вие ходите ли при него в качеството му на училищен съветник? — попита Джесика.

— Разбира се — каза Патрис. — Всички ходят.

— И за какво си говорите?

Патрис помисли за малко. Личи си, че крие нещо — мина през ума на Джесика.

— Ами за училище. За кандидатстване в университети, за изпитите SAT, от тоя род.

— За лични неща разговаряте ли?

И пак очи към земята.

Бинго — каза си Джесика.

— Понякога — отвърна Патрис.

— От какъв род лични неща? — попита Джесика и се сети за сестра Мърседис, училищната съветничка на „Назарийн“ по нейно време. Сестра Мърседис имаше фигурата на Джон Гудман и бе вечно намръщена. Единственото лично нещо, което можеше да се обсъди със сестра Мърседис, бе да се закълнеш, че няма да правиш секс, докато не си навършила четирийсет.

— Ами не знам — каза Патрис и прояви още по-задълбочен интерес към обувките си. — Разни работи.

— Обсъждате ли момчетата, с които излизате. Неща от този род.