Алтеа се поуспокои, после каза:
— Изчакайте малко, ако обичате.
— Разбира се — рече Бърн.
Алтеа Петигрю влезе в къщата, след няколко секунди пак излезе, пъхна нещо в ръката на Кевин Бърн и притисна пръстите му отгоре. Когато Бърн отвори ръката си, Джесика видя какво му бе дала жената.
Доста омачкана двадесетдоларова банкнота.
Бърн я загледа изненадано, сякаш през живота си не бе виждал американски пари.
— Мисис Петигрю… не мога да приема това.
— Знам, че не е много — каза тя, — но толкова съм ви благодарна.
Докато организираше мислите си, Бърн изглади банкнотата с ръка. Изчака няколко секунди, после й я подаде обратно.
— Не мога — рече. — Като си помисля само какво е сторил този човек на Деърдре, за мен е достатъчна отплата това, да знам, че е в ареста. Повярвайте ми.
Алтеа Петигрю изгледа едрия полицай разочаровано, но с уважение. Бавно и неохотно взе парите си и ги пъхна в джоба на пеньоара.
— Това обаче няма да ми откажете — каза. Откачи от врата си тънка сребърна верижка с малко сребърно разпятие.
Когато Бърн повторно се опита да й откаже, погледът й го притисна. Този път — не. Държа ръката си протегната, докато Бърн не го взе.
— Ъ… ъ… Благодаря ви, госпожо — успя да промълви Бърн.
Франк Уелс вчера, Алтеа Петигрю днес — мина през ума на Джесика. Двама родители, на цял свят разстояние един от друг, а всъщност на няколко преки, обединени от невъобразима скръб и мъка. Надяваше се да се доберат до подобни резултати и за Франк Уелс.
При цялото му старание да не му личи, докато вървяха обратно към колата Джесика забеляза, че стъпките на Бърн са малко по-бодри въпреки пороя, въпреки гнусния характер на случая, който разследват. Това усещане й бе познато, както е познато на всички ченгета. Кевин Бърн бе на върха на вълната — онази малка вълничка на задоволство, която понася полицаят, когато след куп усилия пъзелът се подрежда и оформя онзи ясен и безграничен образ, наречен правосъдие.
Но бизнесът им имаше и своята обратна страна.
Телефонът на Бърн иззвъня преди още да бяха стигнали до тауруса. Отговори, послуша няколко секунди с безизразно лице.
— Дай ми петнайсет минути — рече и затвори рязко телефона.
— Какво има? — попита Джесика.
Бърн сви юмрук и бе готов да изтряска предното стъкло, но успя да се овладее. Едва. Всичко, което бе чувствал преди малко, се изпари.
— Какво? — повтори Джесика.
Бърн пое дълбоко въздух, изпусна го бавно и каза:
— Намерили са още едно момиче.
22.
Вторник, 08:05 ч.
„Бартръмс Гардънс“ е най-старата ботаническа градина в Съединените щати, често посещавана навремето от Бенджамин Франклин, на когото основателят й Джон Бартръм е кръстил вид растение. Разположена върху четирийсет и пет акра, тя се намира на ъгъла на Петдесет и четвърта улица и булеварда „Линдбърг“ и представлява разкошен пейзаж от ливади с диви цветя, крайречни пътечки, мочурища, каменни къщи и стопански сгради. Днес обаче бе дом на смъртта.
Когато Бърн и Джесика пристигнаха, на крайречната пътека вече бяха паркирани една полицейска кола и една необозначена. Периметърът бе ограден около близо половин акър жълти нарциси. Още с приближаването си Бърн и Джесика си дадоха сметка колко лесно тялото е можело да остане незабелязано.
Младата жена лежеше по гръб сред пъстрите цветя. Ръцете й бяха сключени на кръста като за молитва и стискаха черна броеница. Джесика мигновено отбеляза, че една от мънистените десетки липсва.
Огледа се. Тялото бе на около пет метра навътре в ливадата, към която нямаше видим път, ако не се смяташе тясната диря от изпотъпкани цветя, вероятно създадена от съдебния лекар. Дъждът неминуемо бе заличил всякакви следи от човешки крак. И докато в къщата на Осма улица съществуваше в изобилие материал за следователя, тук, след часовете пороен дъжд, нямаше шанс да открият какво и да било.
На самия край на периметъра стояха двама инспектори — един висок слаб латино в скъп италиански костюм и един по-нисък и по-набит мъж, който Джесика познаваше. Клиентът на „Валентино“ комай се вълнуваше в еднаква степен както от престъплението, така и от това дъждът да не му повреди костюма. Поне засега.
Джесика и Бърн се приближиха и огледаха жертвата. Момичето бе облечено в тъмносиня плисирана пола, сини три-четвърти чорап и мокасини. Джесика разпозна униформата на „Реджина“ — девическата католическа гимназия на Броуд Стрийт в Северна Филаделфия. Късата черна коса бе с прическа „паж“ на бретон. Имаше половин дузина пиърсинги по ушите и дори един на носа, но по тях не се виждаше нищо. Явно момичето се е правило на готик през уикендите, но поради строгите правила на училището е сваляло железарията в делничните дни.