Шарлът Самърс стана и отиде до бялата дъска. Наближаваше петдесетте, бе дребна и фина, със светлосини очи и къса коса. Носеше стилен костюм на тънки райета и бледо–лилава копринена блуза.
— Очевидно всички сме изкушени от мисълта, че онзи, когото търсим, е някакъв религиозен фанатик — каза Самърс. — И няма причина да мислим другояче. С изключение на едно нещо. Склонността да приемаме фанатиците за импулсивни и неразумни е погрешна. В случая имаме работа с изключително добре организиран убиец. Ето какво знаем дотук: взема жертвите си направо от улицата, държи ги известно време, след това ги отвежда там, където ще ги убие. Подобни отвличания са крайно рисковани. Посред бял ден, на обществено място. Няма данни за охлузвания по китките или глезените, което най-вероятно означава, че момичетата са тръгнали доброволно — или са били спокойни, тъй като са го познавали, или са били заплашени с нещо, най-вероятно с оръжие. Основното е, че той ги отвлича, без да ги насилва и без да ограничава по някакъв начин движенията им. И на двете жертви е инжектиран мидазолам, а след това и паралитикът, който е улеснил зашиването на вагините. Шиенето е правено, преди да настъпи смъртта, от което личи, че той иска те да съзнават онова, което им се случва. И да го усетят.
— Какво е значението на дланите? — попита Ник Паладино.
— Вероятно ги поставя в тази поза, за да съответстват на някаква религиозна иконография. На рисунка или статуя, която за него е някаква идея фикс. Независимо от причината, тези конкретни действия носят определен смисъл. Обикновено, когато човек желае да умъртви някого, отива до него и го удушава или го застрелва. В случая забележителен е фактът, че нашият субект отделя специално време за тези свои действия.
Бърн хвърли на Джесика поглед, който тя разчете съвсем ясно. Искаше тя да обърне особено внимание на религиозната символика. Тя си записа.
— Но какъв е смисълът, щом не прилага сексуално насилие спрямо жертвата? — попита Чавес. — При толкова ярост, защо не ги изнасилва? За някакво отмъщение ли става дума?
— По-скоро — за изява на скръб или загуба — отвърна Самърс. — Но най-вече говорим за наличието на контрол. Той желае да ги контролира и физически, и сексуално, и емоционално — три области, в които сред момичетата на тази възраст цари най-голямо объркване. Възможно е да е загубил приятелка на тази възраст вследствие на сексуално престъпление. Може да е дъщеря или сестра. Фактът, че зашива вагините им, може да означава, че връща тези млади жени в някакво изкривено в съзнанието му състояние на девственост, на невинност.
— И какво би го накарало да спре? — попита Тони Парк.
— В града е пълно с ученички католички.
— Не се наблюдава никаква ескалация на насилието — отговори Самърс. — Реално погледнато, методът, по който ги убива, в крайна сметка е доста хуманен. Не умират бавно. Не се стреми да им отнеме женствеността. Напротив. Стремежът му е да я запази — във вечността, ако може така да се каже.
— Ловното му поле, изглежда, е в тази част на Северна Филаделфия — очерта тя район от двадесетина между улични квадрата. — Неизвестният субект вероятно е бял, на възраст между двайсет и четирийсет, физически силен, но вероятно не е фанатик на тази тема. Не е някой бодибилдър. Най-вероятно е израснал с католическата вяра, притежава интелигентност над средната и най-вероятно има поне университетска диплома, ако не и нещо повече. Кара микробус или комби, или може би някакъв джип. Това би улеснило вкарването и изкарването на момичетата от автомобила.
— Каква информация извличате от разположението на местопрестъпленията? — попита Джесика.
— Боя се, че засега нямам и най-малката представа — отвърна Самърс. — Надали можем да си представим две по-разнородни места от къщата на Осма улица и Ботаническата градина.
— Смятате ли тогава, че са подбрани наслука? — заинтересува се Джесика.
— Не вярвам. И в двата случая жертвата е поставена най-старателно в определена поза. Не вярвам нашият субект да върши нещо случайно. Теса Уелс е била увита около онази колона по определена причина. Никол Тейлър в никакъв случай не е хвърлена случайно на онази поляна. И двете места категорично носят някакъв свой смисъл.
— В началото може да сме се подлъгали, че Теса Уелс е оставена в онази къща на Осма улица, за да не намерят тялото й, но лично аз не приемам, че това е така. Никол Тейлър е била поставена внимателно на открито няколко дни по-рано. Не са положени никакви усилия трупът й да бъде скрит. Този човек действа през деня. Той разчита на това да намерим жертвите. Той е арогантен и иска ние да смятаме, че е по-умен от нас. Теорията ми се подкрепя и от факта, че поставя неща в ръцете им. Това си е чисто предизвикателство към нас да разберем какво точно прави.