— Не разбирам защо толкова ме разпитвате за Никол. Да не би и с нея да се е случило нещо?
— Тази сутрин я намериха убита — рече Бърн.
— О, божичко — кръвта се стече от лицето на Паркхърст, — гледах новините… Но нямах…
По новините наистина не бяха съобщили името на жертвата.
— Кога за последен път видяхте Никол?
Паркхърст се замисли за няколко ключови секунди.
— Преди няколко седмици.
— Къде бяхте в четвъртък и петък сутринта, доктор Паркхърст?
Джесика бе сигурна, че Паркхърст усети как разпитът прекоси разделителната черта между свидетел и обвиняем. Той остана безмълвен.
— Дежурен въпрос, просто — каза Бърн. — Длъжни сме проверим всички подробности.
Но преди Паркхърст да отговори, някой почука тихо по отворената врата.
Беше Айк Бюканън.
— Инспектор Бърн?
Още докато отиваха към кабинета на Бюканън, Джесика забеляза чакащия ги с гръб към вратата мъж — метър и осемдесет, с черен балтон и черна мека шапка в дясната ръка. Имаше атлетична широкоплещеста фигура. Неоновото осветление се отразяваше в гладко обръснатата му глава. Влязоха в кабинета.
— Джесика, запознай се с монсиньор Тери Пейсък — каза Бюканън.
Тери Пейсък, издигнал се сам от миньорските хълмове в окръг Монтгомъри, си бе завоювал славата на ревностен пазител на епархията на филаделфийския архиепископ. Сред нейните милион и половина католици и близо триста енории надали имаше друг по-гласовит и по-упорит поборник от Тери Пейсък.
Името му нашумя през 2002 година по времето на краткотраен сексскандал, довел до уволнението на шестима филаделфийски свещеници и на още неколцина от Алънтаун. И макар скандалът да бледнееше пред онзи, който се вихреше в Бостън, Филаделфия, с голямото си население католици, дълго време бе като замаяна.
И през всички тези месеци Тери Пейсък бе на предна, централна позиция: не пропусна нито едно местно токшоу, нито една радиостанция, нито един вестник. Изявите му създадоха един определен образ в съзнанието на Джесика: красноречив и образован питбул. Та сега, когато за пръв път го видя лице в лице, се оказа неподготвена за едно нещо — усмивката му. В един миг приличаше на компактен вариант на борец от WWF, готов да скочи върху противника си. Но в следващия миг лицето му се променяше и огряваше всички около него. Сега й стана ясно как бе успял да омае не само медиите, но и църковните власти. Май нямаше пост в политическата йерархия на църквата, който Тери Пейсък да не може да завладее.
— Монсиньор Пейсък — протегна му ръката си.
— Как върви следствието? — въпросът бе отправен към Джесика, но напред пристъпи Бърн.
— Още сме в началото — каза.
— Вярно ли е, че вече сте създали специална група?
Според Бърн Пейсък предварително знаеше отговора на своя въпрос. И изражението му подсказа на Джесика — а вероятно и на самият Пейсък, — че това никак не му е приятно.
— Да — потвърди Бърн. Безизразно, кратко, равнодушно.
— Лейтенант Бюканън ми спомена също, че сте привикали доктор Брайън Паркхърст.
Айде, почна се — рече си Джесика.
— Доктор Паркхърст сам предложи да ни помогне с разследването. Оказва се, че е познавал и двете жертви.
Тери Пейсък кимна.
— Това означава ли, че доктор Паркхърст не е заподозрян?
— Абсолютно — потвърди Бърн. — Той е тук единствено в качеството си на съществен свидетел.
Засега — помисли си Джесика.
Усети как Тери Пейсък върви по едно много тънко въже. От една страна, щом някой убива ученички католички във Филаделфия, той е длъжен да е напълно в течение на ситуацията и да се бори разследването да се ползва с най-висок приоритет.
От друга страна, не може да наблюдава пасивно как служител на епархията бива разпитван в отсъствието на адвокат, или без никаква подкрепа от страна на църквата.
— Убеден съм, че сте наясно със загрижеността ми за тези трагични събития в качеството ми на говорител на епархията — каза Пейсък. — Архиепископът лично ме упълномощи да поставя на ваше разположение всички ресурси на епархията.
— Много щедро е от негова страна — каза Бърн.
Пейсък подаде визитка на Бърн.
— Обадете се по всяко време, ако смятате, че службата ми може да ви бъде полезна.
— Обезателно — каза Бърн. — Един въпрос от чисто любопитство, монсеньор: как разбрахте, че доктор Паркхърст е тук?