В пет и трийсет, непосредствено след телефонния й разговор с отдел „Просвета“ в Денвър, който категорично елиминира от списъка на заподозрените бившето гадже на Теса — Шон Бренън, Джесика и Джон Шепърд тръгнаха с кола към лабораторията — нова сграда, съоръжена с върха на техниката, на ъгъла на Осма улица и Поплар, само на няколко преки от „Раундхаус“. Разполагаха с нова информация. Костта в ръката на Никол Тейлър се оказа част от агнешки крак, срязана с назъбено острие, а после наострена на точилен камък.
С други думи, едната жертва е държала овча кост, а другата — репродукция на картина на Уилям Блейк. Макар и полезна, информацията не хвърляше никаква нова светлина върху който и да било елемент на разследването.
— Имаме и съвпадащи влакна от мокет и при двете жертви — каза Трейси Макгавърн, заместник-директорът на лабораторията.
Новината бе посрещната с възторжено вдигнати юмруци от всяка част на стаята. Това вече бе веществено доказателство, чийто произход можеше да се проследи.
— По ръба на полите и на двете момичета намерихме едни и същи найлоново влакна — поясни Трейси. — Повече от дузина при Теса Уелс, само няколко по полата на Никол Тейлър. Вероятно дъждът е отмил голяма част, но и наличните стигат.
— Жилищни влакна ли са? Или от обществено място? Или от автомобил? — заразпитва нетърпеливо Джесика.
— Вероятно не са от автомобил. Бих казала, че са от жилищен мокет средно качество. Тъмносин. Интересното е, че всички влакна са само по долния ръб на полите. Не се срещат никъде другаде по дрехите им.
— Означава ли това, че не са лежали върху мокета? — попита Бърн. — Нито пък са седели върху него?
— Точно така — каза Трейси. — При подобно разположение, бих предположила, че по-скоро са…
— Коленичили — изпревари я Джесика.
— Коленичили — повтори като ехо Трейси.
В шест часа Джесика седеше зад едно бюро, отпиваше от студеното кафе и прелистваше книгите по християнско изкуство. Попадна на няколко обещаващи следи, но не откри нищо, съответстващо на позите на жертвите на местопрестъплението.
На Ерик Чавес му предстоеше среща с вечеря. Застанал пред еднопосочното огледало в стаята за разпити „А“, той правеше безуспешни опити да завърже съвършен уиндзър на вратовръзката си. Ник Паладино провеждаше последните си телефонни разговори с малкото останали собственици на уинд стари.
Кевин Бърн изучаваше втренчено снимките по стената, сякаш бяха статуи от Великденските острови. Оглеждаше съсредоточено всяка подробност и превърташе в главата си последователността на събитията. Образи на Теса Уелс, на Никол Тейлър, кадри от дома на смъртта на Осма улица, от поляната с нарцисите в Ботаническата градина. Длани, ходила, очи, ръце, крака. Снимки с линия, даваща представа за мащаба. Защриховани с мрежа снимки, указващи взаимни връзки между предметите.
Пред него лежаха отговорите на всичките му въпроси и Джесика усещаше, че е изпаднал в някакво кататонично състояние. С удоволствие щеше да даде цяла едномесечна заплата, само да може да разчете вътрешните му мисли в момента.
Денят бавно клонеше към вечерта. Но Кевин Бърн не помръдваше — само сканираше таблото, отляво надясно, от горе до долу.
Изведнъж отлепи една от снимките — едър план на лявата длан на Никол Тейлър. Отнесе я до прозореца и я вдигна към помръкващата светлина. Погледна към Джесика, но на нея й се стори, че гледа през нея. Тя не бе нищо, освен предмет, изпречил се на пътя на поглед, отправен на хиляда метра оттам. Бърн извади от бюрото си увеличително стъкло и се върна при снимката.
— Божичко — каза накрая, с което привлече вниманието и на останалите инспектори в стаята. — Не мога да повярвам, че досега не сме обърнали внимание.
— На какво? — попита Джесика. Отдъхна си, когато Бърн най-сетне проговори. Вече бе почнала да се притеснява за него.
— Виж белезите — каза и посочи вдлъбнатините в месестата част на дланта, които според Том Уайрич се дължали на натиск от ноктите й. После грабна протокола на съдебния лекар за Никол Тейлър. — А ето какво пише тук: „във вдлъбнатините по лявата й длан има следи от тъмночервен лак за нокти“.
— Е, и какво от това? — попита Бюканън.
— На лявата й ръка лакът е зелен — каза Бърн.