Ами, как да ви кажа, не съм много силен по Блейк — бе рекъл Паркхърст по време на разговора им.
От бързия оглед на книгата не пролича да има изрязано.
Претърсиха хладилника, фризера и кухненския боклук, но не намериха следа от агнешки крак. Отметката в готварската книга бе на страницата с карамелизирана плодова пита.
И в дрешниците му не откриха нищо необичайно. Три костюма, два блейзъра от туид, шест чифта официални обувки, дузина официални ризи. Всичко консервативно и доброкачествено.
В кабинета му висяха трите му дипломи за висше образование: една от университета „Джон Каръл“ и две от Пенсилванския университет. На стената имаше и плакат в хубава рамка за бродуейската продукция на „Салемските вещици“.
На Джесика се падна вторият етаж. Прегледа дрешника към кабинета, който съдържаше спортните му екипи — за тенис и ракетбол, както и скъп неопренов костюм за уиндсърфинг.
Претърси чекмеджетата на бюрото, но не намери нищо необичайно — ластици, химикалки, кламери, тик-так. Друго чекмедже съдържаше тонер за лазерен принтер и резервна клавиатура. Всички чекмеджета се отвориха лесно, с изключение на онова с документацията.
То бе заключено.
Необичайно за човек, който живее сам, мина й през ума.
Не откри ключа и в горното чекмедже, след като го претърси бързо, макар и методично.
Надникна от кабинета. Дочу приказките на инспекторите. Всички бяха заети. Върна се при бюрото и извади комплект шперцове. Трите години в Пътна полиция неминуемо й бяха дали поне някакви умения в тази област. Отвори го за секунди.
Повечето документи бяха свързани с домакинството и лични дела — данъчни квитанции, разписки за закупени вещи, лични разписки, застрахователни полици. Плюс купчинка платени сметки по кредитната му карта VISA. Джесика си записа номера й. Бързият преглед на описа на плащанията не донесе нищо подозрително. Нямаше и плащане в полза на магазин за религиозни предмети.
Тъкмо се канеше да затвори и заключи, когато мерна ъгълчето на малък кафяв плик, надничащо иззад чекмеджето. Бръкна и го извади. Залепен бе към задната дъска, но не бе запечатан.
В плика имаше пет снимки, направени през есента в парка „Феърмаунт“. На три от тях имаше напълно облечено момиче, заело срамежливо поза като от моден журнал. На другите две същото момиче се бе снимало заедно с усмихнатия Брайън Паркхърст. Момичето седеше на коленете му. Датата бе от октомври предишната година.
А момичето бе Теса Уелс.
— Кевин! — изрева Джесика към стълбите.
Бърн пристигна светкавично, вземайки стъпалата по четири наведнъж. Джесика му показа снимките.
— Копеле мръсно — изръмжа Кевин. — В ръцете ни беше, а го пуснахме.
— Не се тревожи. Пак ще го спипаме. — Под стълбите бяха открили пълен комплект куфари. Явно не бе заминал надалеч.
Джесика резюмира уликите. Паркхърст е лекар. Познавал е и двете жертви. Твърди, че се е срещал с Теса Уелс само по професионална линия, в качеството му на съветник, а същевременно притежава лични снимки с нея. В миналото му има случай на сексуална връзка с ученичка. Едната от жертвите му е направила опит да изпише името му върху дланта си, преди да я е застигнала смъртта.
Бърн вдигна телефона на бюрото на Паркхърст и се обади на Айк Бюканън. Включи спикърфона и му описа какво са намерили.
Бюканън го изслуша, после каза думите, които Бърн и Джесика очакваха с надежда:
— Задръжте го.
30.
Вторник, 20:15 ч.
Софи Балзано бе най-красивото момиченце на света в будно състояние, а когато денят се превръщаше в нощ, в онзи сладък сумрак на полусъня, направо заприличваше на ангелче.
Бе предложила да поеме първата смяна наблюдение върху дома на Брайън Паркхърст. Но й заповядаха да си върви да почива. Същото казаха и на Кевин Бърн. Оставиха други двама инспектори да наблюдават жилището на Гарден Корт.
Сега Джесика седеше на ръба на леглото на Софи и я наблюдаваше.
Бяха си направили съвместна вана с много пяна. Софи сама изми косата си и й сложи балсам. Без чужда помощ, ако обичате. Изсушиха се и си разделиха една пица във всекидневната. Вярно, нарушиха правилото да се яде единствено на масата, но откакто Винсънт го нямаше, доста правила някак си отпадаха.
Край на глезотиите — зарече се Джесика.
Докато приготвяше дъщеричката си за лягане, усети, че я притиска в обятията си малко по-силно и малко по-често от обикновено. Дори Софи я изгледа учудено, сякаш искаше да я пита: „Какво ти става, мамо?“ Но Джесика много добре знаеше какво й става. В подобни моменти Софи се явяваше нейният спасителен пояс, аварийна кабина, кислороден апарат.