Бърн цяла сутрин бе слушал полицейските радиостанции. Нямаше съобщение за намерено тяло в уличка в Грейс Фери. Засега. Явно сирената, която беше чул снощи, е отивала другаде.
Влече в една от просторните хладилни зали. От куките под тавана висяха телешки трупове.
Надяна ръкавици и премести трупа колкото се можеше по-близо до стената.
Няколко минути по-късно подпря външната врата да не се затвори и отиде до колата. От един обект в Делауеър, където разрушаваха някаква сграда, бе задигнал двайсетина тухли.
Върна се в транжорната, подреди ги внимателно върху алуминиевата количка и я прибута зад трупа. Отстъпи назад и прецени траекторията. Изобщо нямаше да стане. Пренареди тухлите втори, трети път, докато накрая постигна целта си.
Смъкна вълнените ръкавици и надяна латексови. Извади от джоба оръжието — сребърния смит енд уесън, отнет от Диабло онази нощ, когато залови Гидеън Прат. Огледа се.
Пое дълбоко въздух, отстъпи две крачки и зае стойка за стрелба ребром спрямо целта. Запъна ударника, после натисна спусъка. Изстрелът отекна от неръждаемата стомана на оборудването и керамичните тухли.
Бърн отиде до полюляващия се труп и го огледа. Входната рана едва се забелязваше. Изключено бе да открие изходната сред гънките тлъстина.
Постигнал бе замисъла си куршумът да се удари в подредените тухли. Откри го на пода, на ръба на една скара.
Точно в този миг портативната му радиостанция забръмча. Бърн я усили. Съобщението, което очакваше. И от което изпита ужас.
Намерено тяло в Грейс Фери.
Избута телешкия труп дотам, откъдето го бе взел. Проми куршума първо в белина, после във възможно най-горещата вода, която можа да изтърпи, а накрая го подсуши. Умишлено бе заредил смит енд уесъна с облечен с метална ризница куршум. Ако ползваше куршум с вдлъбнат връх, по него следваше да полепнат власинки от дрехата на жертвата, а да постигне подобен ефект бе изключено. Не че лаборантите щяха да хвърлят чак толкова труд за още един убит келеш от младежка банда, но знае ли човек?
Извади найлоновата торбичка, с която снощи събра кръв. Пусна вътре чистия куршум, запечата я, събра си тухлите, още веднъж огледа залата и си тръгна.
Имаше среща в Грейс Фери.
45.
Сряда, 09:15 ч.
Дърветата покрай алеята за езда в парка „Пенипак“ бяха напъпили докрай. И в това ранно и свежо пролетно утро бе пълна с джогъри.
Джесика бягаше и прехвърляше наум събитията от предишната нощ. Патрик си тръгна малко след три. Нещата се развиха дотолкова, доколкото могат да си позволят двама пълнолетни, без да стигнат до секс — стъпка, за която и двамата се съгласиха безмълвно, че не са подготвени.
Следващия път може и да не се правя на толкова възрастта — рече си Джесика.
Още подушваше аромата му по тялото си. Още го усещаше по върховете на пръстите и по устните си. Но всичко това отстъпваше на заден план пред ужасите на службата.
Ускори темпото.
Знаеше, че повечето серийни убийци изживяват така наречения охладителен период между отделните убийства. Сегашният обаче се бе развилнял по последната права на една вакханалия, която най-вероятно щеше да спре единствено със собствената му смърт.
Трите жертви бяха коренно различни във физическо отношение. Теса бе слаба и руса. Никол — готик с гарваново-черна коса и пиърсинги. Бетани — тежка.
Нямаше начин да не ги е познавал.
А като се имаха предвид и снимките на Теса Уелс в апартамента на Брайън Паркхърст, това го правеше заподозрян номер едно. Нима се е срещал и с трите?
Дори да го е правел, то не отговаряше на най-важния въпрос: защо? Да не би и трите да са отказали да се поддадат на увещанията му? Да са го заплашили да направят нещата публично достояние? Няма начин — разсъждаваше Джесика. В миналото му щеше да има някаква проява на насилие.
От друга страна, ако влезеше под кожата — в мозъка — на звяра, щеше да разбере защо.
Но ако приемем, че у някого религиозната лудост е залегнала толкова дълбоко, че да се е превърнала в патологична, нямаше ли да се е проявила и по-рано? А базите данни за извършените престъпления във Филаделфия, че и в целия регион, не съдържаха дори един сходен начин на действие.
Вчера, докато караше по Франкфърд Авеню в североизточната част на града, близо до Делауеър Роуд бе минала покрай „Сейнт Катерин ъф Сиена“ — черквата, която бяха оцапали с кръв преди три години. Взе си бележка наум да се разрови в случая. Съзнаваше, че се лови за сламка, но засега не разполагаха с друго, освен сламки. Куп дела обаче биват решени именно благодарение на подобни несъществени взаимовръзки.