Във всеки случай убиецът на Брайън Паркхърст е запознат със случая с Морис Бланчард и иска заедно със себе си да довърши и Кевин Бърн.
До този момент нито един от двамата не бе споменал за сходството между двете „самоубийства“, но мисълта тегнеше като някакъв отровен облак над главите им.
— Окей — наруши мълчанието Джесика. — Ако приемем, че извършителят е убил и Паркхърст, то как е попаднал на него?
— Има два варианта — каза Бърн. — Или са се познавали вече, или е научил името му от телевизията. От репортажите при излизането му от „Раундхаус“.
Още веднъж, вечна слава на медиите — помисли си Джесика. Известно време попрехвърляха мисълта, че Брайън Паркхърст е поредната жертва на молитвения убиец. Но дори да го приемеха за истина, това ни най-малко не им подсказваше какъв може да е следващият му ход.
Действията на убиеца бяха непредвидими именно поради липсата на времева връзка.
— Непотвърденият извършител задига Никол Тейлър от улицата в четвъртък — обобщи Джесика. — Изхвърля я в „Бартръмс Гардънс“ в петък, горе-долу по същото време, когато отвлича и Теса Уелс, която държи до понеделник. Какво означава това проточване във времето?
— Добър въпрос — рече Бърн.
— После завлича Бетани Прайс във вторник следобед, а единственият ни свидетел го вижда да стоварва тялото пред музея още същата вечер. Никаква цикличност. Никаква симетрия.
— Сякаш не желае да върши тези неща през уикенда — обобщи тя.
— Което може да се окаже много по-близо до истината, отколкото подозираш — каза Бърн.
Стана и отиде до бялата дъска, отрупана със снимки от местопрестъпленията и бележки.
— Лично аз не смятам, че действията на нашето момче се ръководят от луната, звездите, от някакви гласове, от кучета, които се казват Сам или тем подобни глупости — отсече Бърн. — Този тип следва някакъв определен план. Разкрием ли плана му, той ще ни е в ръцете.
Джесика пак огледа купчината книги от библиотеката. Отговорът се криеше някъде из тях.
В стаята влезе Ерик Чавес.
— Имаш ли свободна минутка, Джес?
— Разбира се.
Показа й една тънка папка:
— Тук има нещо, което трябва да видиш.
— За какво става дума?
— Направихме справка за Бетани Прайс. Оказа се, че вече е регистрирана.
Подаде й рапорта за задържането й. Преди около година попаднала в мрежата на операция за „ужилване“ на наркомани и я спипали с близо сто дози бензедрин — любимият забранен без рецепта препарат за отслабване сред дебелите тийнейджърки. Още от времето, когато Джесика учеше в гимназията.
Бетани се признала за виновна и я осъдили на двеста часа общественополезен труд и една година условно.
В което нямаше нищо изненадващо. Но Ерик Чавес привлече вниманието на Джесика по съвсем друга причина: арестуването й било извършено от инспектора Винсънт Балзано.
Джесика пое информацията и се замисли върху съвпадението.
Винсънт е познавал Бетани Прайс.
Според съдебния протокол именно той е предложил да й дадат общественополезен труд вместо затвор.
— Благодаря ти, Ерик — каза.
— Няма проблем.
— Светът е малък — рече Бърн.
— Ни най-малко, ако ти се налага да го боядисваш — отвърна разсеяно Джесика, забила нос в подробностите на рапорта.
Бърн погледна часовника си.
— Виж какво, трябва да взема дъщеря си. Утре започваме на свежа глава. Разпердушинваме всичко дотук и тръгваме от нулата.
— Окей — съгласи се Джесика, но долови изражението на Бърн и се ужаси, че избухналата в живота му буря след самоубийството на Морис Бланчард може да е на път да се разрази отново.
Бърн постави длан върху рамото й, после облече палтото си и излезе.
Джесика остана дълго зад бюрото, загледана замислено през прозореца.
Колкото и да не й се искаше да го признае, в едно бе съгласна с Бърн. Брайън Паркхърст не е убиецът на момичетата с броениците.
Брайън Паркхърст е жертва.
Потърси Винсънт на мобифона му, но попадна на гласовата му поща. Обади се в централата, откъдето я уведомиха, че инспектор Балзано е по улиците.