Докато Кони се къпеше, бях влязла в стаята на Питър. Вътре вонеше на нещо, което по-късно идентифицирах като мастурбация, влажен натрапчив мирис. Всичките му вещи бяха пропити с мистериозно значение: ниският му матрак футон, найлоновото пликче, пълно с пепеляви на цвят сушени пъпки канабис до възглавницата. Ръководствата как да станеш помощник монтьор. Чашата на пода, омазана с отпечатъци, бе наполовина пълна със застояла на вид вода, а върху скрина му бяха наредени гладки речни камъчета. Евтината медна гривна, която го бях виждала да носи понякога. Поглъщах с очи всичко, сякаш можех да разкодирам тайния смисъл на всеки предмет, да наредя като пъзел вътрешната архитектура на живота му.
На тази възраст събуждането на такъв огромен копнеж беше умишлено действие. Толкова упорито се опитвахме да слеем грубите, разочароващи черти на момчетата във формата на някой, когото можем да обичаме. Говорехме за отчаяната ни нужда от тях с наизустени и познати думи, сякаш четяхме реплики от пиеса. По-късно щях да го осъзная: колко всеобща и ненаситна е била нашата любов, как се е лутала из Вселената с надеждата да намери приемник, който да даде форма на желанията ни.
Когато бях малка, намерих едни списания в чекмедже в тоалетната, списания на баща ми с издути от влагата страници. Вътрешните бяха пълни с жени. Изпънатите мрежести чорапогащници с отвори на чатала, меката светлина, на която кожата им изглеждаше озарена и бледа. Любимото ми момиче носеше памучна лента на райета, завързана около врата му на панделка. Беше толкова странно и вълнуващо, че някой може да е гол, но също така да носи панделка около врата си. Това караше голотата на момичето да изглежда несъществена.
Посещавах страниците на списанието с редовността на каещ се грешник, като всеки път го връщах старателно на мястото му. Заключвах вратата на тоалетната със задъхано, нездраво удоволствие, което бързо се видоизмени в триене на слабините ми по шевовете на килимите, по шевовете на дюшека ми. По гърба на дивана. Как въобще се получи? Докато задържах в ума си реещия се образ на момичето, можех да изградя усещането — тънък пласт от удоволствие, който нарастваше, докато не се превърна в натрапчив, жаждата да се почувствам по този начин отново и отново. Странно, че си представях момиче, а не момче. И че чувството се възпламеняваше също и от други странности: илюстрацията на цветен кръг с момиче, хванато в мрежата на паяк в книгата ми с приказки. Фасетъчните очи на злите създания, които го наблюдаваха. Споменът как баща ми улавя с две ръце задника на една съседка през мокрия й бански.
Бях правила някои неща и преди — не точно секс, но нещо подобно. Непохватните опипвания в коридорите след танците в училище. Спарващото задушаване върху нечий родителски диван с изпотени сгъвки на коленете. Алекс Поснър, който бавно промъква ръката си надолу в шортите ми с неговия проучвателски, сякаш незаинтересуван маниер, а после рязко и грубо я отдръпва, когато чуваме стъпки. Никое от тези неща — целувките, пълзящата под бельото ми ръка, влажната нервност на член в ръката ми — не изглеждаше по никакъв начин подобно на онова, което вършех сама, разпространяването на напрежението, подобно на изкачваща се нагоре стълба. Представях си Питър почти като коректив на моите собствени желания, чиято натрапчивост понякога ме плашеше.
Лежах по гръб върху тънката бродирана завивка, която покриваше леглото на Кони. Тя имаше лошо слънчево изгаряне — наблюдавах я, докато търкаше мътна, ронлива кожа от рамото си и я свиваше на мънички сиви топчета. Лекото ми отвращение се смекчаваше от мисълта за Питър, който живееше в същата къща като Кони, който дишаше от същия въздух. Който се хранеше от същите съдове. Те се съчетаваха по някакъв първичен начин, като два различни вида, отгледани в една и съща лаборатория.
От долния етаж дочух невъздържания смях на Памела.
— Когато си хвана приятел, ще го карам да ме извежда на вечеря — заяви авторитетно Кони. — Тя дори няма нищо против, че Питър я води тук просто за да се чукат.
Питър никога не носел бельо, беше се оплакала Кони, и този факт се насади в ума ми, от което ми призляваше по един не неприятен начин. Сънливите гънки на очите му от това, че бе постоянно напушен. В сравнение с него Кони бледнееше: не вярвах, че приятелството би могло да бъде край само по себе си, а не просто неясен заден фон на голямата драма дали момчетата те обичат или не.