Хенри пърхаше с клепачи, а езикът му бе изплезен неприлично. Имитираше някаква сцена от филма.
Питър се разсмя.
— Страхотно.
Чудеха се на висок глас дали актрисата наистина е правела секс. Изглежда, не им пукаше, че аз стоях съвсем близо до тях.
— Виждаше се, че й харесва — заяви Хенри. — Ооо — изгука с тънък женствен глас. — Ооо, да, ммм. — Той заблъска ротативната машина с бедрата си.
— Аз също го гледах — обадих се, преди да се замисля. Исках да намеря място, където да се включа в разговора, дори и като излъжа. И двамата ме погледнаха.
— Е — възкликна Хенри, — призракът най-сетне проговори.
Изчервих се.
— Гледала си го? — попита с явно недоверие Питър. Помислих си, че се държи покровителствено.
— Да — потвърдих. — Щура работа.
Те си размениха погледи. Наистина ли си въобразявах, че биха повярвали, че по някакъв начин съм стигнала до града? Че съм отишла да гледам нещо, което по същество беше порно?
— Така значи. — Очите на Хенри проблеснаха. — Коя ти е любимата част?
— Частта, за която си говорехте — отвърнах. — С момичето.
— Но коя част от това ти хареса най-много? — настоя Хенри.
— Остави я на мира — кротко каза Питър. Вече бе отегчен.
— Хареса ли ти коледната сцена? — продължи Хенри. Усмивката му ме успокои и ме накара да си помисля, че водехме истински разговор, че имах напредък. — Голямото дърво? Целият този сняг?
Кимнах. Почти бях повярвала на собствената си лъжа.
Той се разсмя.
— Действието на филма се развива на Фиджи. Цялото нещо е заснето на остров. — Хенри пак прихна, неспособен да въздържи смеха си, и хвърли поглед на Питър, който, изглежда, се чувстваше неловко заради мен, както на човек му става неудобно за някой спънал се на улицата непознат, сякаш никога нищо не се бе случвало помежду ни.
Бутнах мотоциклета на Хенри. Изобщо не очаквах да се прекатури: може би само да се разклати достатъчно, за да прекъсне Хенри, той да се изплаши за секунда, да направи някое шеговито изненадано възклицание и да забрави лъжата ми. Но бях блъснала мотора доста силно. Той падна и шумно издрънча върху циментовия под.
Хенри впери поглед в мен.
— Малка кучка такава. — Бързо отиде до падналия мотоциклет, сякаш бе застрелян домашен любимец. И буквално го прегърна.
— Не е счупен — глупаво се оправдах аз.
— Ти си шибана откачалка — измърмори той. Прокара ръце по корпуса на мотора и вдигна счупено парче оранжев метал към Питър. — Можеш ли да повярваш на тая гадост?
Когато Питър ме погледна, лицето му бе застинало от съжаление, което по някакъв начин беше по-лошо от гняв. Бях като дете, което предизвиква само омекотени емоции.
Кони се появи на вратата.
— Чук-чук — извика тя, ключовете висяха на извития й пръст. После огледа обстановката: Хенри приклекнал до мотоциклета, ръцете на Питър скръстени.
Хенри се изсмя сурово.
— Приятелката ти е истинска кучка — заяви той и ме стрелна с поглед.
— Иви събори мотора — обясни Питър.
— Проклети деца — изръмжа Хенри. — Следващия път си вземете бавачка, недейте да висите покрай нас. По дяволите.
— Съжалявам — извиних се с тих глас, но никой не ме слушаше.
Едва след като Питър помогна на Хенри да изправи мотоциклета, огледа отблизо счупеното и го успокои: „Не е нещо сериозно, лесно ще го оправим“, ми стана ясно, че други неща бяха пострадали. Кони ме оглеждаше със студена почуда, сякаш я бях предала и може би наистина беше така. Бях направила онова, което не биваше да правим. Осветих парченце лична слабост, разкрих нервно туптящото заешко сърце.
3
Собственикът на магазина „Флаинг Ей“ беше дебел мъж, тезгяхът се врязваше в корема му, а той се бе облегнал на лакти, за да следи движенията ми около рафтовете, докато дамската ми чанта се блъскаше в бедрата ми. Пред него лежеше разтворен вестник, макар че май никога не прелистваше страниците му. Имаше отегчения вид на служител, който знае задълженията си, едновременно бюрократичен и митологичен, като някой, обречен да пази пещера цяла вечност.
Този следобед бях сама. Кони вероятно се ядосваше в своята тясна спалня, слушаше „Без съмнение Четвърта улица“[10] с наранено, праведно задоволство. Мисълта за Питър беше разстройваща — исках да покрия със забрава онази нощ, да втвърдя срама си в нещо неясно и поносимо, като слух за някой непознат. Опитах да се извиня на Кони, докато момчетата все още се въртяха обезпокоено около мотоциклета като военни лекари на бойното поле. Дори предложих да платя за поправките и дадох на Хенри всичко, което имах в дамската си чанта. Осем долара, които той прие със стиснати устни. След известно време Кони каза, че е най-добре просто да си вървя.