Тя въздъхна.
— И? — Леко се усмихваше. Спокойна усмивка.
Бях объркана: трябваше да знае какво имах предвид.
— Това е всичко — казах.
Майка ми погледна към стената.
— Този десерт бе единственото нещо не както трябва — разбъбри се тя. — Следващия път ще направя ореховки, ореховки с кокос. Тези мандарини не бяха лесни за ядене.
Мълчах, шокът ме караше да съм внимателна. Свалих си обувките и ги сложих под леглото една до друга. Измърморих лека нощ и наклоних глава, за да получа целувката й.
— Искаш ли да загася лампата? — попита майка ми, спряла в рамката на вратата.
Поклатих глава. Тя внимателно затвори вратата. Колко съвестна беше, завъртя дръжката, за да се затвори с щракване. Втренчих се в зачервените си крака, по които се бяха отпечатали очертанията на обувките ми. Помислих си колко спарени и странно изглеждаха, напълно непропорционални, и кой би обичал някого, чиито крака изглеждаха по подобен начин?
Майка ми говореше за мъжете, с които излизаше на срещи, след като се раздели с баща ми, с отчаяния оптимизъм на преродена. А аз виждах всеотдайните усилия, които й костваха това: правеше упражнения върху кърпа за баня във всекидневната, трикото й бе обагрено с ивици пот. Облизваше дланта си и я подушваше, за да провери собствения си дъх. Излизаше с мъже, по чиито вратове избиваха циреи на местата, където се порязваха при бръснене, мъже, които започваха да ровят по джобовете си, когато келнерът донесеше сметката, но изглеждаха благодарни, когато майка ми извадеше своята карта „Еър Травъл“. Намираше подобни мъже и изглеждаше щастлива от това.
По време на нашите вечери с тези мъже аз си представях Питър. Заспал заедно с Памела в приземен апартамент в непознат град в Орегон. По някакъв странен начин ревността се сливаше с едно покровителствено отношение към двамата, към детето, което растеше в утробата на Памела. Имаше само шепа момичета, осъзнавах, на които им бе писано да бъдат обожавани. Като онова момиче Сюзън, което предизвикваше такива чувства само с факта, че съществуваше.
Мъжът, който майка ми харесваше най-много, беше златотърсач. Или поне така се представи Франк със смях, в крайчеца на устата му имаше пръски от слюнка.
— Драго ми е да се запознаем, мила — поздрави той първата вечер, а едрата му ръка ме придърпа към него в непохватна прегръдка. Майка ми бе лекомислена и леко пияна, сякаш животът беше свят, където златните буци бяха скрити в речните корита или в основите на скали, откъдето можеха да бъдат откъснати лесно като праскови.
Бях чула майка ми да обяснява на Сал, че Франк все още бил женен, но нямало да е за дълго. Не знаех дали беше истина. Франк нямаше вид на човек, който зарязва семейството си. Носеше риза с копчета в кремав цвят, а на раменете й имаше избродирани с червен конец божури. Майка ми нервничеше, докосваше косата си, пъхаше нокътя на показалеца си между предните си зъби. Гледаше ту към мен, ту към Франк.
— Иви е много умно момиче — заяви тя. Говореше твърде високо. Все пак бе хубаво от нейна страна, че го каза. — Наистина ще разцъфне в „Каталина“. — Това беше училището интернат, в което трябваше да отида, макар че до заминаването през септември сякаш оставаха години.
— Голям интелект — избоботи Франк. — Така не можеш да тръгнеш по крив път, нали?
Не знаех дали се шегуваше или не, а изглежда, че и майка ми също не бе наясно.
Мълчаливо си ядяхме гювеча в трапезарията, а аз изравях парченцата тофу и си строях кула в чинията. Забелязах как майка ми реши да не казва нищо.
Франк беше приятен на вид, макар ризата му да бе странна, твърде натруфена и женствена, и разсмиваше майка ми. Не беше толкова красив, колкото баща ми, но все пак бе хубав. Тя непрекъснато се пресягаше, за да докосне ръката му с върха на пръстите си.
— На четиринадесет години, а? — обади се той. — Обзалагам се, че имаш тонове гаджета.
Възрастните постоянно ме закачаха на тема приятели, но аз бях на години, когато мисълта, че момчетата наистина ме желаят, вече не ми се струваше забавна.
— О, купища — отвърнах, а вниманието на майка ми веднага се изостри, като долови студенината в гласа ми. Франк явно не забеляза, усмихна й се широко и я потупа по ръката. Тя също му се усмихваше, някак като маска, очите й скачаха от мен към него през масата.
Франк имаше златни мини в Мексико.
— Там няма никакви правила и закони — обясни той. — Евтина работна ръка. До голяма степен е нещо надеждно.
— Колко злато си намерил? — попитах. — Имам предвид досега.
— Ами щом монтираме оборудването, ще намеря цял тон.
Франк пиеше от винена чаша, а пръстите му оставяха мазни петна по нея. Майка ми омекна под погледа му — раменете й се отпуснаха, устните й се разтвориха. Тази вечер изглеждаше млада. Изпитах странен прилив на майчински чувства към нея и неудобството от това ме накара да се намръщя.