— Може да ви заведа там — продължи той. — И двете. Едно малко пътешествие до Мексико. Ще имате цветя в косите си. — После се оригна тихичко, сподавено, а майка ми се изчерви — виното в чашата й се разлюля.
Тя харесваше този мъж. Правеше глупавите си упражнения, за да му се стори красива без дрехи. Седеше там, поддържана и подпийнала, а лицето й грееше жадно за любов. Мисълта, че майка ми имаше нужда от нещо, беше болезнена и аз погледнах към нея, помъчих се да се усмихна и да й покажа колко добре си бяхме двете. Но тя не гледаше към мен. Цялото й внимание бе насочено към Франк, чакаше да получи всичко, което той пожелаеше да й даде. Свих ръце здраво на топка под масата.
— Ами жена ти? — попитах.
— Иви — изсъска майка ми.
— Няма проблем — вдигна ръце Франк. — Това е уместен въпрос. — Той потърка силно очите си и остави вилицата. — Сложна работа.
— Не е чак толкова сложна — възразих.
— Ти си една грубиянка — намеси се майка ми. Франк сложи ръка на рамото й, но тя вече се бе изправила, за да разчисти масата, с изписана на лицето мрачна заетост и той й подаде чинията си със загрижена усмивка. После избърса сухите си ръце в дънките си. Не гледах нито нея, нито него. Човърках кожичката около нокътя си, дърпах я, докато не я откъснах със задоволство.
Когато майка ми излезе от стаята, Франк прочисти гърло.
— Не бива толкова да ядосваш майка си — заговори той. — Тя е мила жена.
— Не е твоя работа. — Кожичката около нокътя ми леко кървеше: притиснах я, за да почувствам болката.
— Хей — продължи Франк с непринуден глас, сякаш се опитваше да ми бъде приятел. — Разбирам. Искаш да се махнеш от къщата. Омръзнало ти е да живееш със старата си майка, нали?
— Покъртително — избъбрих.
Той не разбра какво бях казала, а само че не бях отговорила по начина, по който му се искаше.
— Да си гризеш ноктите е грозен навик — заяви разпалено Франк. — Грозен, лош навик за лоши хора. Ти грозен човек ли си?
Майка ми се появи на прага. Бях сигурна, че бе дочула разговора и сега знаеше, че Франк не беше добър човек. Тя щеше да се разочарова, а аз реших да бъда по-добра, да помагам повече вкъщи.
Но майка ми просто смръщи лице.
— Какво става?
— Тъкмо казвах на Иви, че не бива да си гризе ноктите.
— Аз й казвам същото — подкрепи го майка ми. Гласът й трепереше, устните й играеха. — Може да се разболее, като поглъща микроби.
Премислих възможностите. Майка ми просто отлагаше. Трябваше й малко време, за да обмисли как най-добре да изхвърли Франк от живота ни, да му каже, че няма нужда никой друг да се занимава с мен. Но щом седна и му позволи да разтрие ръката й, и дори се наведе към него, разбрах как щяха да се развият нещата.
Когато Франк отиде до тоалетната, помислих, че ще има някакъв вид извинение от нейна страна.
— Тази блуза е твърде плътно прилепнала — прошепна сурово тя. — На твоята възраст не е приемливо да носиш такива неща.
Отворих уста, за да отвърна нещо.
— Ще говорим утре — отсече майка ми. — Можеш да бъдеш сигурна, че хубаво ще си поговорим. — Когато чу стъпките на Франк, който се връщаше, тя ми хвърли един последен поглед, след което стана да го посрещне. Оставиха ме сама на масата. Светлината върху ръцете ми от лампата на тавана беше сурова и студена.
Отидоха да седнат на верандата, където майка ми гасеше цигарите си в метална кутия с изрисувана на капака русалка. От спалнята си чувах приглушения им разговор до късно през нощта, смеха на майка ми, простичък и безгрижен. Димът от цигарите им се носеше през мрежата. Онази нощ всичко в мен кипеше. Майка ми смяташе, че животът е толкова лесен, колкото да събираш злато от земята, сякаш нещата можеха да бъдат такива за нея. Кони я нямаше, за да успокои тревогата ми, само задушаващото постоянство на самата мен, тази скована и отчаяна компания.
По-късно някои неща за майка ми започнаха да придобиват смисъл. Как петнадесетте години с баща ми бяха оставили огромни празнини в живота й и тя се учеше да ги запълва, като онези жертви на инсулт, които отново упражняваха думите за кола, маса и молив. Срамежливият начин, по който се оглеждаше в откровението на огледалото, критична и изпълнена с надежда като подрастващо момиче. Как си гълташе корема, за да вдигне ципа на новите си дънки.
На сутринта влязох в кухнята и заварих майка ми до масата, чашата й с чай вече бе пресушена, дъното й — покрито с утайка. Устните й бяха стиснати, погледът й — наранен. Минах покрай нея, без да кажа нищо и отворих плика със смляно кафе, мораво и упоително, с което майка ми бе заменила любимото на баща ми безкофеиново нес кафе.