Намекът за секс, който преминаваше през лицата им, когато говореха за Ръсел, като лекомислието в нощта на абитуриентския бал. Разбрах, без някой ясно да го изрази, че всички те спяха с него. Тази спогодба ме накара да се изчервя, вътрешно шокирана. Като че ли никоя не ревнуваше от останалите.
— Сърцето не притежава нищо — напевно говореше Дона. — Смисълът на любовта не е в това — обясни тя, стисна ръката на Хелън, размениха си погледи. Макар Сюзън да мълчеше през повечето време и да седеше встрани от нас, видях как лицето й се промени при споменаването на Ръсел. Съпружеска нежност в очите й, която аз също исках да почувствам.
Сигурно съм се усмихвала вътрешно, докато наблюдавах как отминаваха познатите райони на града, а автобусът пресичаше сенки и слънчева светлина. Бях отраснала на това място, имах толкова дълбоки познания за него, че дори не знаех повечето имена на улици, движех се по свои ориентири, визуални или от спомени. Ъгълът, където майка ми си бе изкълчила глезена в бледоморав костюм. Групичката дървета, които винаги смътно ми навяваха мисълта за присъствието на някакво зло. Дрогерията със своя скъсан сенник. През прозореца на този странен автобус и с ръбовете на стария килим под краката ми родният ми град изглеждаше изтъркан и почистен от моето присъствие. Беше лесно да го оставя зад себе си.
Те обсъждаха планове за партито за слънцестоенето. Застанала на колене, Хелън щастливо и чевръсто пристягаше плитките си с привични движения. Развълнувани, описваха роклите, в които щяха да се пременят, и някаква шантава песен за слънцестоенето, която Ръсел бил съчинил. Някой на име Мич им бе дал достатъчно пари, за да купят алкохол: Дона изрече името му с объркващо натъртване.
— Нали знаеш — повтори тя. — Мич. Като Мич Луис.
Не разпознах името на Мич, но бях чувала за групата му — бях ги гледала по телевизията да свирят сред горещите светлини на студиото, пот избила по челата им. Фонът бе кичури гирлянди, сцената се въртеше, така че членовете на групата приличаха на балерини върху бижутерска кутия.
Правех се на безразлична, но ето го: светът, който винаги бях подозирала, че съществува, светът, в който наричаш известни музиканти с малките им имена.
— Мич направи звукозаписна сесия с Ръсел — каза ми Дона. — Ръсел направо го разби.
И ето го отново, тяхното възхищение към Ръсел, тяхната увереност. Завиждах на това доверие, че някой друг може да зашие празните части от живота ти, така че да почувстваш под себе си мрежа, която свързва всеки ден със следващия.
— Ръсел ще стане известен, ей така — добави Хелън. — Вече има договор за запис на албум. — Сякаш разказваше някаква приказка, дори още по-хубаво, защото бе сигурна, че ще се случи.
— Знаеш ли как Мич нарича Ръсел? — Дона замечтано размаха ръце. — Магьосника. Не е ли яко?
След като прекарах известно време в ранчото, видях как всички говореха за Мич. За предстоящата сделка за албум на Ръсел. Мич беше техният светец покровител, изпращаше мляко „Кловър Дайъри“ до ранчото, за да могат децата да си набавят калций, подпомагаше финансово селището им. Щях да чуя цялата история много по-късно. Мич бе срещнал Ръсел на Бейкър Бийч по време на някакъв вид „лъв-ин“[12] събиране. Ръсел се появил в своите кожени бричове, с мексиканска китара, преметната на гърба му. Обграден от жените си, просейки дребни пари с техните изражения на библейска бедност. Студеният, мрачен пясък, големият огън, Мич на кратка почивка между записите.
Някой с плитко бомбе се грижи за тенджерата със задушени на пара миди.
Разбрах, че Мич е бил в криза — спорове за пари с мениджър, който му бил приятел от детинство, арест за притежание на марихуана, заличен впоследствие от досието му, но все пак, а Ръсел сигурно е изглеждал като гражданин на един по-истински свят, подклаждащ вината на Мич за златните му албуми, за партитата, на които покривал басейна си с плексиглас. Ръсел му е предложил мистично спасение, подкрепено от младите момичета, гледащи го с обожание, когато говорел. Мич поканил цялата група в къщата си в Тибурон, оставил ги да се натъпчат със съдържанието на хладилника му и да съсипят гостната му. Пресушили бутилки с ябълков сок и розово шампанско и оставили следи от кал по леглото, нехайни като окупираща армия. На сутринта Мич ги закарал обратно в ранчото: дотогава Ръсел бил успял да го съблазни, говорейки тихо за истината и любовта, призиви, особено въздействащи върху богатите търсачи на щастие.
Повярвах на всичко, което момичетата ми казаха в онзи ден, с тяхната развълнувана, преливаща гордост, докато говореха за великолепието на Ръсел. Как съвсем скоро той нямало да може да мине по улицата, без да го обсадят тълпи хора. Как щял да обясни на целия свят начина да се освободи. И Мич наистина бе уредил звукозаписна сесия за Ръсел. Смятайки, че може би звукозаписната му компания ще намери стила на Ръсел за интересен и модерен. Много по-късно разбрах, че сесията не минала добре, а неуспехът бил легендарен. Това беше, преди да се случи всичко останало.