Има такива оцелели от бедствия, чиито истории никога не започват с предупреждения за торнадо или как капитанът обявява, че има повреда в двигателя, а винаги с нещо, случило се много по-рано във времето: твърдение, че са забелязали някаква странна отсянка на слънчевата светлина в онова утро или прекалено голямо количество статично електричество в чаршафите си. Безсмислен спор с гаджето. Сякаш предчувствието за катастрофа се е вплело във всяка станала преди това дреболия.
Дали пропуснах някакъв знак? Някакво внезапно болезнено пробождане? Пчелите, които блещукаха и лазеха по щайгата с домати? Необичайната липса на коли по пътя? Въпросът, който си спомням, че Дона ми зададе в автобуса — съвсем непринудено, като нещо, за което току-що се бе сетила.
— Чувала ли си нещо за Ръсел?
Въпросът нямаше смисъл за мен. Не разбирах, че се опитваше да прецени колко от слуховете ми бяха известни: за оргиите, за безумните ЛСД сеанси и за избягалите тийнейджърки, насилвани да обслужват по-възрастни мъже. Жертвоприношения на кучета върху осветени от луната плажове, гниещи в пясъка кози глави. Ако имах други приятели освен Кони, сигурно щях да съм попадала на подшушвания за Ръсел по разни партита, някакви тихи клюкарствания в кухнята. Можеше да знам, че трябва да внимавам.
Но аз просто поклатих глава. Не бях чувала нищо.
5
Дори по-късно, дори когато знаех за някои от нещата, беше невъзможно през онази първа нощ да прозра каквото и да било отвъд непосредственото. Ризата от еленова кожа на Ръсел, която миришеше на плът и изгнило и бе мека като коприна. Усмивката на Сюзън, която разцъфваше в мен като фойерверки, губещи своя цветен пушек, своите красиви, гаснещи въглени.
— Домът в ловното поле[13] — обяви Дона, когато слязохме от рейса онзи следобед.
Отне ми известно време да осъзная къде се намирам. Автобусът се беше отдалечил много от магистралата, друсайки се по един черен път, който свършваше сред светлите летни хълмове, покрити с дъбове. Стара дървена къща: топчестите розетки и измазаните с хоросан колони й придаваха вид на малък замък. Беше част от мрежа за съществуване със специални цели и включваше, доколкото виждах, плевня и басейн, който приличаше по-скоро на блато. Шест рунтави лами дремеха в една кошара. Далечни човешки фигури режеха храстите покрай оградата. Вдигнаха ръце, за да ни поздравят, след което отново се наведоха и се захванаха за работа.
— Рекичката е плитка, но все пак можеш да поплуваш — обясни Дона.
Видя ми се приказно хубаво, че те действително живееха там заедно. Флуоресцентните символи, надраскани по стената на плевнята, дрехите, които се ветрееха на едно въже. Сиропиталище за мърляви деца.
Хелън разказа с бебешкия си глас, че някога в ранчото били снимали реклама за автомобили.
— Преди много време, но все пак.
Дона ме смуши с лакът.
— Доста е диво при нас, нали?
Поклатих глава.
— Как въобще успяхте да откриете това място?
— Един дядка живееше тук, но трябваше да се изнесе, защото покривът течеше. — Дона сви рамене. — Оправихме го, донякъде. Внукът му ни го дава под наем.
За да изкарват пари, обясни тя, се грижели за ламите и работели за фермера, който живеел в съседство, режели марули с джобните си ножчета и продавали стоката му на селскостопанския пазар. Слънчогледи и буркани с мармалад, лепкави от пектин.
— По три долара на час. Не е лошо — заяви Дона. — Но парите стават кът.
Кимнах, сякаш разбирах подобни грижи. Видях как едно малко момченце, на четири или пет, се хвърли към Руз и се приземи върху крака й. Беше зле изгоряло от слънцето, косата му бе светлоруса и изглеждаше твърде голямо, за да носи все още пелени. Предположих, че е дете на Руз. Дали Ръсел беше бащата? Бързата мисъл за секс предизвика вълна на гадене в гърдите ми. Момченцето вдигна глава като пробудило се от сън куче и ме погледна отегчено и подозрително с присвити очи.
Дона се опря на мен.
— Ела да се запознаеш с Ръсел — каза тя. — Ще се влюбиш в него, кълна се.
— Ще се запознае с него на партито — отсече Сюзън, намесвайки се в разговора ни. Не бях забелязала кога се е приближила: близостта й ме стресна. Подаде ми торбата с картофи и вдигна един кашон. — Първо ще оставим тези неща в кухнята. За пира.