Дона се нацупи, но аз последвах Сюзън.
— Чао, кукличке — извика Дона, разпери тънките си пръсти и се засмя, без да бъде груба.
Следвах тъмната коса на Сюзън през тълпа от непознати, оставяйки автобуса зад себе си като изкаран на пясъка кит. Земята беше неравна, имаше заблуждаващ наклон. Носеше се и някаква миризма, като на силно опушено. Бях поласкана, че Сюзън бе поискала помощта ми, сякаш това потвърждаваше, че съм една от тях. Наоколо обикаляха млади хора с голи крака или ботуши, косите им бяха пуснати и осветени от слънцето. Дочух трескави споменавания на партито за слънцестоенето. Все още не знаех, но цялата тази експедитивна работа беше рядкост за ранчото. Момичетата носеха своите най-хубави парцали от магазина за дрехи втора употреба и нежно държаха в ръце музикални инструменти, все едно бяха бебета, слънцето се отразяваше в металните части на някоя китара и образуваше горещи диаманти от светлина. Дайретата глухо тракаха в дланите им.
— Тези гадинки ме хапят по цяла нощ — оплака се Сюзън и силно плесна една от ужасните конски мухи, които се въртяха около нас. — Събуждам се цялата разкървавена от чесане.
Отвъд къщата имаше разпръснати по земята огромни камъни, филтриращите светлината дъбове и няколко изтърбушени коли, напълно занемарени. Харесвах Сюзън, но не можех да се отърся от чувството, че ми беше трудно да вървя в крак с нея: това бе възраст, когато често се изправях пред комбинацията да харесвам някой човек и да се чувствам неспокойна край него. Едно момче без риза и с огромна сребърна тока на колана подсвирна след нас, като го подминахме.
— Какво носите натам? Подарък за слънцестоенето ли?
— Млъквай — отсече Сюзън.
Младежът цинично се захили, а аз се опитах да му отвърна с усмивка. Той беше млад, косата му бе дълга и тъмна, на лицето му имаше изписано средновековно униние, което сметнах за романтично. Красив, с женствена мрачност на кинозлодей, макар по-късно да разбрах, че просто бил от Канзас.
Това беше Гай. Фермерче, дезертирало от военновъздушна база „Травис“, когато открило, че там обстановката била също така идиотска, както в къщата на баща му. Гай работил известно време в Биг Сур, след което се преместил на север. Прикачил се към една група, която безчинствала около границите на Хейт, любители сатанисти, окичени с повече бижута от някоя тийнейджърка. Медальони под формата на скарабеи и платинени кинжали, червени свещи и органова музика. След това един ден Гай се натъкнал на Ръсел, който свирел на китара в парка. Ръсел с неговите траперски еленови кожи вероятно напомнил на Гай за приключенските книги от детството му, поредици за мъже, които дерат лосове и пресичат ледени реки в Аляска. Оттогава Гай се движел постоянно с Ръсел.
Гай беше този, който по-късно това лято щеше да закара момичетата. Щеше да затегне собствения си колан около китките на пазача, тази голяма сребърна тока щеше да се впие в нежната кожа и да остави странно оформен отпечатък като дамга.
Но в онзи първи ден той бе просто момче, което излъчваше мръснишка привлекателност като истински магьосник, и аз отвърнах на погледа му с трепетно вълнение.
Сюзън спря едно минаващо покрай нас момиче:
— Кажи на Руз да заведе Нико обратно в яслата. Не бива да е тук навън.
Момичето кимна.
Сюзън хвърли поглед към мен, докато продължавахме да вървим и разчете объркването ми.
— Ръсел не иска да се привързваме твърде много към децата. Особено ако са собствени. — Тя мрачно се засмя. — Те не са наше притежание, нали разбираш? Не ни е позволено да им съсипваме живота само защото желаем да гушкаме нещо.
Отне ми малко време да осмисля идеята, че родителите нямат това право. Внезапно ми се стори очебийно вярно. Майка ми не ме притежаваше само защото ме бе родила. Пращаше ме в училище интернат заради свое хрумване. Може би това тук беше по-добър начин, макар да ми се струваше чужд. Да бъдеш част от тази аморфна група и да вярваш, че любовта може да дойде от всяка посока. Така нямаше да си разочарован, ако не идваше достатъчно от посоката, от която я очакваш.
В кухнята беше много по-тъмно, отколкото бе навън и аз премигнах от внезапната промяна. Всички помещения миришеха на нещо пикантно и животинско, някаква смесица от готвено в голямо количество и от тела. Повечето стени бяха голи, с изключение на части от тапет с шарки на маргаритки и изрисувано още едно странно сърце като онова на автобуса. Рамките на прозорците се разпадаха, вместо завеси имаше закачени с гвоздейчета тениски. Някъде наблизо беше включено радио.