— Можем да направим така, че да се почувстваме добре един с друг — говореше той. — Няма нужда да си тъжна.
Сепнах се, когато придърпа главата ми към скута си. Изпълни ме леко чувство на непохватен страх. Ръсел се справи добре с позата да не изглежда ядосан, когато се отдръпнах. Снизходителният поглед, който ми хвърли, сякаш бях изплашен кон.
— Не се опитвам да те нараня, Иви. — Той отново протегна ръка. Пулсът ми се ускори. — Желанието ми е просто да бъда близо до теб. А ти не искаш ли и аз да се почувствам добре? Аз искам ти да се почувстваш добре.
Когато свърши, издиша тежко, изтощено. Солената влага на семето в устата ми, обезпокоителното избликване. Държеше ме и ме окуражаваше. Как се бях озовала тук, в караваната, сред тъмните гори, без оставена следа от трохи, която да ме отведе обратно вкъщи, но тогава пръстите на Ръсел бяха заровени в косата ми, а ръцете му ме обгръщаха, издърпваха ме нагоре, той уверено произнасяше името ми като нещо значимо, което ми звучеше странно, но също и успокояващо, ценно, като за някоя друга, по-добра Иви.
Трябваше ли да плача? Не знаех. Бях заобиколена от идиотска тривиалност. Червен пуловер, който бях заела на Кони и тя никога не ми върна. Дали Сюзън ме търсеше или не. Любопитен трепет зад очите ми.
Ръсел ми подаде бутилка с кола. Газираното бе топло и блудкаво, но аз изпих цялото шише. Беше опияняващо като шампанско.
Преживях цялата нощ като нещо орисано, а аз бях в центъра на драмата за един човек. Но Ръсел ме бе подложил на серия от ритуални тестове. Усъвършенствани през годините, в които бе работил за някаква религиозна организация близо до Юкая, център, който раздавал храна, намирал подслон и работа. Привличал слабичките, измъчени момичета с незавършен университетски курс на обучение и небрежни родители, момичета с ужасни шефове и мечти за пластична операция на носа. Неговият начин за прехрана. Времето, което прекарал в предния пост на центъра в Сан Франциско, в старата сграда на пожарната. Събирал своите последователи. Вече се бил превърнал в експерт по женската тъга — определен начин, по който са отпуснати раменете, нервен обрив. Раболепен ритъм в края на изреченията, навлажнени от плач мигли. Ръсел направи с мен същото, което бе сторил и с онези момичета. Първоначално малки проби. Докосване на гърба ми, улавяне на пулса ми. Дребни неща, чрез които разрушаваше границите. И колко бързо бе минал напред, сваляйки панталоните си до коленете. Действие, мислех си, добре преценено, за да успокоява младите момичета, които се радваха, че това поне не е секс. Които можеха да останат напълно облечени през цялото време, сякаш нищо необикновено не се случваше.
Но може би най-странната част — на мен също ми хареса.
Носех се из партито в зашеметено мълчание. Въздухът върху кожата ми настойчив, мишниците ми хлъзгави от пот. Беше се случило — трябваше непрекъснато да си го повтарям. Предполагах, че всички щяха да го видят, изписано върху мен. Биещата на очи аура на секса. Вече не бях нервна, не обикалях из партито, тласкана от тревожна необходимост, защото имаше скрита стая, в която не бях допусната — това притеснение бе удовлетворено и аз стъпвах замечтано, връщах погледите на минаващите лица с усмивка, която не искаше нищо.
Когато видях Гай, който почукваше кутия с цигари, спрях без колебание.
— Може ли да си взема една?
Той ми се ухили.
— Щом момичето иска цигара, ще получи. — Подаде ми я в устата, а аз се надявах хората да ни гледат.
Най-накрая открих Сюзън в една групичка близо до огъня. Когато улови погледа ми, тя ми хвърли странна кротка усмивка. Сигурна съм, че разпозна вътрешната промяна, която понякога се наблюдава при млади момичета, правили секс за първи път. Онази гордост, мисля, онази тържественост. Исках Сюзън да знае. Виждах, че бе замаяна от нещо. Не беше алкохол. Нещо друго, зениците й сякаш изяждаха ирисите, по врата й се прокрадваше зачервяване като халюциногенна викторианска яка.
Може би усещаше някакво прикрито разочарование, че играта се е реализирала, че в крайна сметка съм отишла с Ръсел. Но вероятно го бе очаквала. Колата все още тлееше, шумът от партито разцепваше мрака. Усещах как нощта се върти в мен като колело.
— Кога ще спре да гори колата? — попитах.
Виждах лицето й, но можех и да я усетя, въздухът между нас беше нежен.
— Божичко, не знам — отвърна тя. — На сутринта?
Ръцете ми изглеждаха люспести и влечугоподобни на трепкащата светлина, а аз приветствах изопачената визия на тялото си. Чух ръмженето от запалване на мотоциклет, нечий дяволски вик — бяха хвърлили един пружинен матрак в огъня, пламъците се извисиха и станаха по-плътни.