Помолих Теди за нещо за пиене. Имах предвид лимонада, кола, всичко друго, но не и това, което той ми донесе, ръката му нервно трепереше, когато ми подаваше чашата.
— Искаш ли салфетка? — попита ме.
— Не. — Наблюдаваше ме с напрегнато внимание и аз леко се засмях. Тъкмо започвах да разбирам какво е да си оглеждан. Отпих голяма глътка. Чашата беше пълна с водка, леко замъглена от съвсем малко количество портокалов сок. Закашлях се.
— Родителите ти дават ли ти да пиеш? — попитах и избърсах уста.
— Правя каквото си искам — отвърна той, едновременно горд и несигурен. Очите му блестяха — наблюдавах го как решава какво да каже след това. Беше странно да гледаш някой друг да преценява и да се тревожи за действията си, вместо ти да бъдеш този, който се притеснява. Това ли бе изпитвал Питър към мен? Ограничено търпение, усещане за власт, чувство, едновременно опияняващо и леко печално. Луничавото лице на Теди, румено и жадно — той беше само две години по-малък от мен, но разликата изглеждаше решаваща. Отпих голяма глътка от чашата и Теди прочисти гърло.
— Имам малко трева, ако искаш — предложи той.
Теди ме отведе до стаята си, изпълнен с очакване, докато оглеждах момчешките му принадлежности. Подредени като за изложба, макар да бяха все боклуци: морски часовник с барометър, чиито стрелки бяха спрели, отдавна забравена ферма за мравки, празна и плесенясала. Прозрачна рисунка на част от острие на стрела, буркан е центове, позеленели и мръсни като потънало съкровище. Обикновено се закачах с Теди. Бих го попитала откъде има острието на стрелата или бих му разказала за една цяла стрела, която бях намерила, на чийто обсидианов връх можеше да се порежеш. Но се почувствах заставена да запазя високомерно мълчание като Сюзън онзи ден в парка. Вече започвах да разбирам, че възхищението на другите хора изисква нещо от теб. Че ти трябва да се нагодиш към него. Тревата, която Теди извади изпод дюшека, беше кафява, набръчкана и едва годна за пушене, макар че той повдигна найлоновото пликче с видима гордост.
Изсмях се.
— Прилича на пръст или нещо подобно. Не, благодаря.
Той изглеждаше засегнат и напъха пликчето дълбоко в джоба си. Разбрах, че това бе неговият коз и не беше очаквал да се провали. Колко ли дълго бе стояло пликчето там, смачкано под дюшека, в очакване да бъде употребено? Внезапно ми стана жал за Теди, яката на раираната му риза се бе спаружила от мръсотия. Казах си, че все още мога да си тръгна. Да оставя вече празната чаша, да кажа едно безгрижно благодаря и да се върна вкъщи. Имаше и други начини да изкарам пари. Но останах. Той ме гледаше, седнал на леглото си, с озадачено и учтиво изражение, сякаш ако извърнеше очи, щеше да разруши необикновената магия на моето присъствие.
— Мога да ти намеря истинска стока, ако искаш — предложих. — Добър материал. Познавам един тип.
Чак ми стана неудобно от благодарността му.
— Наистина ли?
— Разбира се. — Видях как Теди забеляза, че си нагласям презрамката на банския. — Нали имаш пари в теб? — попитах.
Имаше три долара в джоба си, свити на руло и меки, и аз не се поколебах да ги взема. Делово прибрах парите. Дори притежанието на тази малка сума запали обсебваща нужда в мен, желание да видя колко струвам. Уеднаквяването ме развълнува. Можеше да си красива, можеше да си желана и това можеше да ти придаде стойност. Оценявах добре организираната търговия. И може би това бе нещо, което вече усещах в отношенията с мъжете — завладяващото те чувство на дискомфорт, долавянето, че си измамена. По този начин поне договорката носеше някаква полза.
— Ами родителите ти? — попитах. — Те не държат ли пари някъде?
Той ми хвърли бърз поглед.
— Не са вкъщи, нали? — Въздъхнах нетърпеливо. — Така че на кого му пука?
Теди се изкашля. Изражението на лицето му се промени.
— Да — потвърди той. — Нека да проверя.
Кучето вървеше по петите ни, когато последвах момчето на горния етаж. Мракът в стаята на родителите му, стая, която изглеждаше едновременно позната — чашата със застояла вода на нощното шкафче, лакираната табличка с флакончета парфюм — и чужда, панталоните на баща му, хвърлени в ъгъла, табуретката при долния край на леглото. Бях нервна и виждах, че и Теди се чувстваше по същия начин. Струваше ми се грешно да бъда в стаята на родителите му посред бял ден. Слънцето беше горещо зад щорите и ги очертаваше ярко.