— Станала си толкова слабичка — отбеляза, хвана ме за китката и я пусна, като завистливо я сравни със своята. Свих рамене и тя повече не повдигна темата.
Когато най-сетне го срещнах лично, Мич Луис бе по-дебел, отколкото очаквах да бъде някой известен. Подут, сякаш имаше масло под кожата си. Лицето му беше обрасло с бакенбарди, златистата му коса напомняше перушина. Донесе каса безалкохолна бира за момичетата и шест мрежички с портокали. Стари сладки с глазура от немски шоколад в отделни накъдрени чашки като бонета на пилигрими. Бонбони с нуга в яркорозови кутии. Предположих, че са остатъците от кошници с подаръци. Стек цигари.
— Той знае, че обичам тази марка — каза Сюзън и притисна цигарите до гърдите си. — Запомнил е.
Всички говореха за Мич с такова чувство за собственост, сякаш той бе една идея повече от истинска личност. Гиздеха се и се приготвяха за посещението му с момичешко нетърпение.
— Вижда се океанът от неговото джакузи — разказа ми Сюзън. — Мич го е осветил и цялата вода свети.
— Онази му работа е наистина голяма — добави Дона. — И е, такова, лилава.
Дона миеше подмишниците си на мивката, а Сюзън извъртя очи.
— Курвенска баня — измърмори тя, но се бе преоблякла в рокля. Дори Ръсел зализа назад косата си с вода, което му придаде лъскав, изискан вид.
Той ме представи на Мич, като каза:
— Нашата малка актриса. — Ръката му бе на гърба ми.
Мич ме огледа с въпросителна, самодоволна усмивка.
Мъжете го правеха толкова лесно, това незабавно разпределяне на стойността. И как, сякаш искат тайно да им станеш съучастник в оценката им за теб.
— Аз съм Мич — представи се той. Сякаш вече не знаех. Кожата му изглеждаше свежа и без пори, по начина, по който това се случваше с богатите хора, които преяждат.
— Дай на Мич една прегръдка — побутна ме напред Ръсел. — Той иска прегръдка точно като всички нас. Нуждае се от малко любов.
Мич имаше вид на човек с очаквания, все едно отваряше подарък, който вече бе разтръскал и знаеше какво съдържа. Обикновено щях да потъна в земята от срам. Притеснявах се от тялото си, страх ме беше да не направя някоя грешка. Но вече се чувствах различно. Бях една от тях и това означаваше, че мога да отвърна на усмивката на Мич, да пристъпя напред и да го оставя да се притиска в мен.
Дългият следобед, който последва: Мич и Ръсел се изреждаха да свирят на китара. Хелън седеше в скута на Мич, облечена с горнище на бански. Тя непрекъснато се хилеше и навираше главата си с вързана на опашки коса във врата му. Той бе много по-добър музикант от Ръсел, но се опитвах да не обръщам внимание на това. Дрогирах се с някаква нова и страхотна концентрация, като преминах точката на безпокойство и изпаднах в състояние на безчувственост. Усмихвах се почти неволно, така че бузите започнаха да ме болят. Сюзън седеше със скръстени крака на земята до мен, пръстите й леко докосваха моите. Лицата ни, подпрени в дланите и съсредоточени, напомняха лалета.
Беше един от онези сливащи се едни в други дни, които принасяхме в жертва на споделения сън, насилие в нашата антипатия към истинския живот — макар че всичко бе в това да се свържеш, да се настроиш, казвахме си ние. Мич беше оставил малко ЛСД, което бе взел от някакъв лабораторен техник в Станфорд. Дона го смеси с портокалов сок в картонени чашки и ние го изпихме за закуска, затова дърветата сякаш туптяха от енергия, сенките бяха морави и мокри. По-късно ми бе любопитно да си спомня колко лесно се изкушавах от нещата. Ако наоколо имаше наркотици, взимах ги. Човек бе потопен в мига — тогава, когато всичко онова се случи. Можехме да си говорим за мига с часове. Обсъждахме го в разговори: начинът, по който се движеше светлината, защо някой бе мълчалив, разплитахме всички пластове на това какво наистина означава един поглед. Струваше ни се нещо важно, нашето желание да опишем формата на всяка секунда, докато изтичаше, да извадим всичко скрито и да го пребием до смърт.
Двете със Сюзън изработвахме детински гривни, които момичетата разменяха помежду си, събирахме ги по ръцете си като ученички в основно училище. Упражнявахме V-образната плетка. Червено-бялата шарка на бонбон. Правех една за Сюзън, дебела и дълга, маково червен орнамент върху поле от нишки с цвят на праскови. Харесвах успокояващото събиране на възлите, цветовете, които вибрираха щастливо под пръстите ми. Станах веднъж, за да донеса на Сюзън чаша вода и в това действие имаше семейна нежност. Исках да й угодя, да сложа вода в устата й. Сюзън ми се усмихна, докато пиеше, преглъщаше толкова бързо, че виждах как гърлото й потрепва в спазми.