Братовчедката на Хелън, Карълайн, беше с нас през онзи ден. Изглеждаше, че знае много повече неща, отколкото някога аз съм разбирала на единадесет. Направените й от евтин метал скоби се клатеха. Хавлиената й блуза беше бледожълта като лимонен скреж и откриваше малкия й корем, макар коленете й да бяха ожулени и бледи като на момче.
— Яко — произнесе тя, когато Гай опря картонена чашка със сок до устните й и като играчка с навиваща се пружина непрекъснато повтаряше думата, когато ЛСД започна да действа. Аз също долавях първите симптоми у себе си, устата ми се пълнеше със слюнка. Замислих се за прииждащите рекички, които бях виждала в детството си, смъртоносната студенина на дъждовната вода, докато бързо се плискаше върху скалите.
Чувах как Гай бръщолевеше глупости на верандата. Една от безсмислените му истории, а наркотикът караше рева му да ехти. Дългата му коса бе хваната на тъмен възел в долната част на черепа му.
— Този тип блъскаше по вратата — разказваше той, — крещеше, че е дошъл да вземе това, което е негово, а аз си виках нещо от рода на: „О, върви по дяволите, чудо голямо. Аз съм Елвис Пресли“ — боботеше Гай, а Руз кимаше. Присвиваше очи към слънцето, докато Кънтри Джо звучеше от къщата. Облаци се носеха по синевата, очертани в неон.
— Виж какво става със сирачето Ани — обади се Сюзън и извъртя очи към Карълайн.
Първоначално Карълайн преиграваше въздействието на упойващото вещество, като залиташе, но скоро наркотикът наистина я хвана, очите й станаха диви и тя бе леко уплашена. Беше достатъчно слаба, за да забележа силното пулсиране на гърлото й. Сюзън също я гледаше и чакаше да каже нещо, но момичето не го направи. Хелън, предполагаемата братовчедка на Карълайн, също не продумваше. Тя беше слънчасала, изпаднала в кататония, изпънала се върху парче стар килим, наклонила ръка пред очите си. Не се хилеше на никого. Най-накрая отидох при Карълайн и я докоснах по слабичкото рамо.
— Какво става? — попитах.
Тя не вдигна поглед, докато не изрекох името й. Попитах я откъде е — само стисна силно очи. Не беше подходящо да я питам това — разбира се, че не беше, подсещаше я отново за всички лоши неща, които й се бяха случили извън ранчото, всички скапани спомени, които вероятно точно тогава се бяха удвоили. Не знаех как да я измъкна обратно от тресавището.
— Искаш ли да ти дам това? — попитах и вдигнах гривната. Карълайн й хвърли едно око. — Само трябва да я довърша — обясних, — но е за теб.
Тя се усмихна.
— Наистина ще ти отива — продължих. — Ще подхожда на блузата ти.
Напрежението в погледа й спадна. Тя дръпна дрехата от тялото си, за да я огледа и се успокои.
— Успях — каза и посочи с пръст избродираните очертания на знака на мира върху блузата си, а аз видях часовете, които бе прекарала да го шие, вероятно бе взела назаем кутията за шев на майка си. Изглеждаше лесно: да съм мила с нея, да сложа завършената гривна на китката й, изгаряйки възела с кибритена клечка, така че да й се наложи да я отреже. Не забелязах, че Сюзън ни наблюдаваше, а собствената й гривна лежеше пренебрегната в скута й.
— Красиво — заявих и вдигнах китката на Карълайн. — Истинска красота.
Сякаш бях жител на този свят, някой, който може да покаже пътя на другите. Такава грандиозност се смесваше с чувствата ми на добрина — започвах да запълвам всички празни пространства в себе си със сигурните неща на ранчото. Хладното пренасищане с думите на Ръсел — откажи се от егото, изключи разума. Вместо това приеми космическия вятър. Вярванията ни бяха благи и лесни за смилане като сладкишите и тортичките, които крадяхме от една пекарна в Саусалито, тъпчехме устите си с фино нишесте.
В последвалите дни Карълайн ме следваше като бездомно куче. Кръжеше около вратата на стаята на Сюзън, питаше дали искам някоя от цигарите, които бе изпросила от мотористите. Сюзън се изправи и хвана лакът зад гърба си, протягайки се.
— Те просто ти ги дадоха, така ли? — попита дяволито. — Безплатно?
Карълайн ми хвърли поглед.
— Цигарите ли?
Сюзън се изсмя, без да каже нищо повече. Бях объркана в тези мигове, но ги привеждах като допълнително доказателство: Сюзън бе раздразнителна сред други хора, защото не я разбираха така, както я разбирах аз.