По-късно бях почти сигурна, че това беше същата спалня, в която спяха Линда и малкото й момченце. Макар да знаех, че има и други спални, други възможности. Линда и Мич бяха разделени, когато настъпи нощта на убийството, но поддържаха приятелски отношения, предишната седмица Мич бе донесъл огромен плюшен жираф за рождения ден на Кристофър. Линда беше отседнала при Мич, защото апартаментът й на „Сънсет“ бил целият покрит с мухъл — бе възнамерявала да остане в къщата му две вечери. След това тя и Кристофър щяха да останат в Удсайд заедно с приятеля й, мъж, който държеше верига от ресторанти за морска храна.
След убийствата го бях видяла в едно токшоу: със зачервено лице, притискаше кърпичка до очите си. Чудех се дали имаше маникюр. Разказа на водещия, че се готвел да предложи брак на Линда. Макар че кой знае дали беше вярно.
Около три сутринта на вратата ми се почука. Беше Сюзън, която влезе със залитане, без да изчака отговор. Тя бе гола, внесе със себе си силна миризма на солена вода и цигарен дим.
— Здрасти — поздрави и издърпа одеялата ми.
Бях полузаспала, приспана от еднообразието на тъмния таван, а Сюзън бе като създание от някой сън, което нахлу в стаята, цялото вмирисано. Чаршафите се навлажниха, когато тя пропълзя под тях. Повярвах, че бе дошла за мен.
Да бъде с мен, жест на извинение. Но колко бързо се изпари тази мисъл, когато осъзнах настойчивостта й, надрусания й, безжизнен поглед — разбрах, че идваше заради него.
— Хайде — подкани ме Сюзън и се засмя. Лицето й бе различно на странната синя светлина. — Красиво е — каза, — ще видиш. Той е нежен.
Сякаш това бе най-многото, на което можеше да се надяваш. Облегнах се назад и сграбчих завивките.
— Мич е отвратителен — заявих. Беше ми ясно, че се намирахме в къщата на непознат. Гигантската празна стая за гости с нейната противна разнасяща се миризма на чужди тела.
— Иви — примоли се Сюзън. — Не бъди такава.
Близостта й, стрелкащите й се напред-назад очи в тъмното. Колко лесно тя опря устата си до моята, след това провря език през устните ми. Прокара върха му по ръба на зъбите ми, усмихна се до устата ми и каза нещо, което не успях да чуя.
Усетих кокаина в устата й, соленото море. Опитах се да я целуна отново, но тя вече се бе отдръпнала, усмихваше се, сякаш това бе шега, сякаш бяхме направили нещо забавно и нереално. Играеше си леко с косата ми.
С радост изкривих значенията, с готовност изтълкувах погрешно символите. Да направя това, което искаше Сюзън, изглеждаше като най-хубавия подарък, който можех да й дам, начин да отключа нейните чувства към мен. А тя бе хваната в капан по неин собствен начин, точно като мен, но изобщо не забелязвах това, с лекота се плъзгах в посоките, които тя ми подсказваше. Като дървената играчка с тракащите сребристи топчета, които се опитвах да вкарам в изрисуваните дупки, налучквайки правилния наклон.
Стаята на Мич беше голяма, а керамичният под — студен. Леглото бе повдигнато на платформа, резбовано с балинезийски орнаменти. Той се ухили, когато ме видя зад Сюзън, бързо блесна със зъби и разтвори ръце към нас, голите му гърди, покрити плътно с косми. Сюзън отиде право при него, но аз седнах на ръба на леглото с ръце, свити в скута. Мич се надигна на лакти.
— Не — каза той и потупа чаршафа. — Тук. Ела тук.
Преместих се, за да легна до него. Усещах нетърпението на Сюзън, как се промъкваше предпазливо като куче.
— Не те желая още — обърна се към нея Мич. Не виждах лицето на Сюзън, но си представих внезапната обида. — Можеш ли да ги свалиш? — плъзна ръка по гащите ми той.
Засрамих се: те покриваха цялото ми дупе, бяха детски и увиснали. Свалих ги надолу по бедрата си, докато не се озоваха около коленете ми.
— О, Боже — възкликна Мич и се поизправи. — Можеш ли леко да си разтвориш краката?
Направих го. Той се наведе над мен. Усещах лицето му близо до детинския ми венерин хълм. От муцуната му лъхаше влажна животинска разгоненост.
— Няма да те докосна — обеща Мич и разбрах, че лъже. — Божичко — изпъшка той. Даде знак на Сюзън да се приближи. Мърмореше тихо, местеше ни като кукли. Произнасяше превзети думи, без те да са отправени конкретно към някого. Сюзън ме гледаше като странник в тази странна стая, сякаш познатата ми част от нея се бе оттеглила.
Той засмука езика ми в устата си. През по-голямата част от времето, докато Мич ме целуваше и приемах провиращия му се език с празна дистанцираност, можех да остана неподвижна, дори пръстите му вътре в мен бяха като нещо любопитно и без значение. Той се надигна да влезе в мен и кратко изстена, като се затрудни. Наплюнчи ръката си и ме разтърка, след това се опита отново, и колко внезапно бе, движението му напред-назад между краката ми, и как непрекъснато си мислех с известна доза изненада и неверие, че се случваше в действителност, а после почувствах как ръката на Сюзън се прокрадна и сграбчи моята.