Може би Мич я бе побутнал към мен, макар да не видях. Когато тя ме целуна отново, успокоително си помислих, че го прави заради мен, че това бе нашият начин да сме заедно. Че Мич бе просто шум на заден план, необходимото извинение, което даваше позволение на жадната й уста, на шарещите й пръсти. Усещах миризмата си, нейната също. Дълбок гърлен звук, който вярвах, че е предназначен за мен, сякаш удоволствието й бе в такава тоналност, че Мич не можеше да го чуе. Дръпна ръката ми върху гърдите си. Потрепери, когато докоснах зърното й. Затвори очи, сякаш бях направила нещо хубаво.
Мич се претърколи от мен, за да наблюдава. Разтри мократа глава на члена си, дюшекът се наклони към тежестта му.
Продължавах да целувам Сюзън, беше толкова различно от това да целуваш мъж. На заместващото целувката мъжко натискане на устните му липсваше тази отчетливост. Представих си, че Мич не беше там, макар да усещах погледа му. Устата му отворена като багажник на кола. Малко се стреснах, когато Сюзън се опита да разтвори краката ми, но тя ми се усмихна, затова й позволих. Езикът й отначало бе несигурен, след това започна да използва и пръстите си, а аз се засрамих от подмокрянето си, от звуците, които издавах. Умът ми се вцепени от удоволствие, което бе толкова чуждо, че не знаех как да го нарека.
След това Мич ни чука и двете, сякаш можеше да коригира нашето очевидно предпочитание една към друга. Потеше се силно, очите му присвити от усилие. Леглото се отместваше от стената.
Когато се събудих на сутринта и видях усуканото си и изцапано бельо върху пода на Мич, у мен се надигна такова безпомощно неудобство, че почти се разплаках.
Мич ни закара обратно в ранчото. Бях мълчалива и гледах през прозореца. Къщите, покрай които минавахме, изглеждаха дълбоко заспали, луксозните коли покрити със своите платнища с цвят на маджун. Сюзън седеше на предната седалка. От време на време се обръщаше, за да ми се усмихне. Явно бе извинение, но лицето ми беше безизразно, а сърцето ми свито. Мъка, на която не дадох пълна воля.
Като че ли отблъсквах опасенията си, сякаш можех да заместя болката си с перчене, с равнодушието, с което мислех за Сюзън. Да, бях правила секс: и какво от това? Не беше голяма работа, още една функция на човешкото тяло. Като храненето, нещо рутинно и достъпно за всеки.
Тези благочестиви и пастелни препоръки да чакаш, да се съхраниш като подарък за бъдещия си съпруг: в баналността на реалния акт имаше облекчение. Наблюдавах Сюзън от задната седалка, гледах я как се смее на нещо, което Мич каза, и как сваля прозореца. Косата й развята от струята въздух.
Мич спря пред ранчото.
— До скоро, момичета — каза той и вдигна розова длан. Сякаш ни беше водил на сладолед, на някаква невинна разходка, и ни връщаше в родния ни дом, при родителите ни.
Сюзън незабавно тръгна да търси Ръсел, отделяйки се от мен, без да пророни и дума. По-късно осъзнах, че сигурно му е докладвала. Уведомявала го е какви са впечатленията й от Мич, дали сме го направили достатъчно щастлив, за да си промени мнението. Тогава обърнах внимание само на това, че ме заряза.
Опитах да се намирам на работа, белейки чесън в кухнята с Дона. Смачквах скилидките между плоското острие на нож и плота, както ми показа тя. Дона въртеше копчето на радиото от единия край на скалата до другия и обратно, но се чуваше само статичен шум в най-различни варианти и тревожни мелодии на Хърб Алпърт. Тя най-накрая се предаде и продължи да меси купчината черно тесто.
— Руз ми намаза косата с вазелин — похвали се Дона. Разтърси глава и косата й почти не се помръдна. — Ще бъде много мека, когато я измия.
Не отговорих. Дона видя, че съм разсеяна и спря очи върху мен като котка.
— Той показа ли ти фонтана в задния двор? — попита тя. — Взел го е от Рим. Мястото на Мич има яки вибрации — продължи, — всичките тези йони, заради океана.
Почервенях и се опитах да се концентрирам върху беленето на твърдите като дървесина люспи на чесъна. Внезапно жуженето на радиото звучеше гадно, замърсено, говорителят приказваше твърде бързо. Разбрах, че всички те са били там, в странната къща на Мич до океана. Бях взела участие в някаква схема, бях изпълнявала съвсем точно ролята на момиче, което предлага дадена стойност. Имаше нещо почти успокояващо в това, яснотата на целта, макар и да ме караше да се чувствам засрамена. Не разбирах, че човек може да се надява на повече.