— Лека нощ — казах. Не исках да си представям какво щеше да се случи по-късно, как ръцете на Франк щяха да се скрият под шифона. Майка ми щеше да е достатъчно наясно, че да изгаси светлините, нетърпелива за милостивия мрак.
Това бяха фантазиите, които подхранвах: че като напусна ранчото за известно време, ще провокирам внезапната поява на Сюзън тук, за да настоява да се върна при нея. Самотата, с която лакомо се тъпчех, също както и с тънките солени бисквити, които ядях с цели опаковки, наслаждавайки се на вкуса на натрий в устата си. Докато гледах „Омагьосване“, изпитах съвсем ново раздразнение към Саманта. От самодоволния й нос и как правеше съпруга си на идиот. Безразсъдството на неговата глуповата любов, която го превърна в някаква стилистична фигура. Една вечер спрях да огледам студийния портрет на баба ми, окачен на стената, къдриците на обсипаната й с лак коса. Беше красива, преливаше от добро здраве. Само очите й бяха сънливи, сякаш току-що се бе събудила от пълни с цветя сънища. Осъзнаването на реалността ме ободри — изобщо не си приличахме.
Изпуших малко трева на прозореца, след което се самозадоволих с пръст до пълна умора, четейки книжка с комикси или списание, нямаше значение кое. Беше просто заради формата на телата, мозъкът ми даваше свобода на въображението върху тях. Можех да гледам реклама на „Додж Чарджър“, усмихващо се момиче със снежнобяла каубойска шапка и необуздано да си я представям в неприлични пози. Лицето й отпуснато и подуто, тя смуче и лиже, брадичката й мокра от слюнка. От мен се очакваше да съм наясно какво представляваше нощта, прекарана с Мич, да Д приема спокойно нещата, но аз владеех единствено своя Д твърд и отречен гняв. Глупавата златна плоча. Упорито се опитвах да намеря друг смисъл, сякаш бях пропуснала v някакъв важен знак, изпълнен със значение поглед, който Мич бе хвърлила Сюзън зад гърба на Мич. Неговото козелско лице, от което капеше пот върху мен, така че ми се наложи да извърна глава.
На следващата сутрин с удоволствие открих, че кухнята бе празна, майка ми се къпеше. Сложих захар в кафето си, след което се настаних на масата с опаковка тънки солени бисквити. Обичах да ги схрупам в устата си, след което да полея нишестената пихтия с кафе. Бях толкова погълната от този ритуал, че внезапното присъствие на Франк ме стресна. Той издърпа другия стол със скърцане и го премести колкото се може по-напред, преди да седне. Видях как оглежда остатъците от бисквити, с което предизвика у мен неясно усещане за срам. Тъкмо щях да се измъкна, но той ме заговори, преди да успея да си тръгна.
— Имаш ли някакви големи планове за днес? — попита ме Франк.
Опитваше се да се държи приятелски. Затворих опаковката с бисквити и избърсах ръце от трохите, изведнъж ми се отяде.
— Не знам — отвърнах.
Колко бързо изчезна лустрото на търпението му.
— Просто ще се мотаеш унило из къщата ли? — попита той.
Свих рамене — точно това щях да правя.
Един мускул на бузата му помръдна.
— Поне излез навън — предложи Франк. — Стоиш в тази стая, сякаш си заключена тук.
Не носеше ботушите си, само помпозни бели чорапи. Преглътнах и безпомощно изсумтях — беше нелепо да видя обутите в чорапи крака на зрял мъж. Той забеляза, че устата ми помръдна и се нервира.
— Всичко ти е забавно, така ли? — попита. — Правиш каквото си искаш. Мислиш ли, че майка ти не забелязва какво става?
Вцепених се, но не вдигнах очи. Имаше толкова много неща, за които можеше да говори: ранчото, какво бях правила с Ръсел. С Мич. Начините, по които мислех за Сюзън.
— Онзи ден остана много изненадана — продължи Франк. — Липсват й пари. Изчезнали направо от чантичката й.
Знаех, че бузите ми са почервенели, но замълчах. Присвих очи към масата.
— Остави я на мира — помоли Франк. — Става ли? Тя е добра жена.
— Не крада. — Гласът ми беше висок и фалшив.
— Да кажем, че вземаш назаем. Няма да те издам. Разбирам. Но трябва да спреш. Тя много те обича, нали знаеш?
Шумът от банята спря, което означаваше, че майка ми скоро щеше да се появи. Опитах се да преценя дали Франк наистина нямаше да каже нищо — разбрах, че се опитваше да бъде добър, да не ми навлича проблеми. Но аз не исках да му бъда признателна. Въобразявах си, че се опитва да се държи бащински с мен.
— Градските тържества още продължават — каза той. — И днес, и утре. Защо не отидеш там да се позабавляваш. Сигурен съм, че майка ти ще се зарадва. Да си заета с нещо.