Смятах да се разходя до града за вечеря, да ги оставя сами, но Джулиан забеляза, че се запътвам към вратата.
— Ей, ей, ей — подвикна той.
Всички се обърнаха да ме погледнат.
— Ще отида до града за малко — обясних.
— Трябва да хапнеш с нас — реши Джулиан. Саша кимна, сгушена до него. Нехайно внимание към някой в орбитата на нейния възлюбен.
— Имаме доста храна — съгласи се тя.
Представих обичайните усмихнати извинения, но все пак си свалих якето. Вече свиквах с тяхната загриженост.
Връщайки се от Хъмбоулт, се бяха отбили да купят продукти: гигантска замразена пица, говежда кайма с намаление в стиропорна тарелка.
— Пир — заяви Зав. — Ето ти протеини, ето ти калций. — Извади флаконче за хапчета от джоба си. — Ето ти и зеленчуци.
Започна да навива един джойнт върху масата, процес, изискващ доста хартийки и суетене над конструкцията. Той огледа постижението си отдалече, след което извади още една щипка от съдържанието на флакончето, а стаята се напои с вонята на влажна трева.
Джулиан готвеше каймата на печката, месото губеше блясъка си. Мушкаше рехавите кюфтета с нож за масло, боцкаше ги и ги душеше. Готварски навици от общежитието. Саша пъхна пицата във фурната и смачка опаковката. Постави салфетки от кухненското руло пред всеки стол, буржоазен спомен за домакински задължения, за подреждане на масата за вечеря. Зав пиеше бира и гледаше Саша с учудено презрение. Все още не бе запалил джойнта, макар да го въртеше в пръстите си с явно удоволствие.
Слушах ги как двамата с Джулиан говореха за дрога с хъса на професионалисти, цитирайки данни като търговци на ценни книжа. Парникова реколта срещу отгледана на слънце. Сравняваха нивата на тетрахндроканабинол в различните сортове. Нищо общо с детинското ни аматьорство, когато отглеждахме трева до разсада с домати и я разнасяхме в буркани за консерви. Би могъл да извадиш семена от съцветието и да си ги засееш сам, ако пожелаеш. Да размениш унция марихуана срещу бензин, достатъчен да стигнеш до града. Беше странно да чуя как дрогата бе сведена до числа, познаваема стока вместо мистичен портал. Може би подходът на Зав и Джулиан беше по-добър, отстраняваше целия замаян идеализъм.
— По дяволите! — изруга Джулиан. Кухнята миришеше на пепел и изгоряло тесто. — Мамка му, мамка му, мамка му. — Той отвори фурната и извади пицата с голи ръце, ругаеше, когато я хвърли на плота. Тя бе черна и пушеше.
— Човече — заяви Зав, — тази беше от хубавите. От скъпите.
Саша бе отчаяна. Бързо се консултира с указанията върху кутията на пицата.
— Загрейте предварително до двеста и тридесет градуса — провлачено изрече тя. — Направих го. Не разбирам.
— Кога я сложи във фурната? — попита Зав.
Очите на Саша погледнаха часовника.
— Часовникът е спрял, глупачке — намеси се Джулиан. Той грабна кутията и я напъха в кофата за боклук. Саша беше готова да заплаче. — Все тая — каза той с отвращение. Почопли изгорялата кора от сирене, после изтри пръстите си. Сетих се за кучето на професора. Горкото животно, куцукащо в кръг. Кръвоносна система, подгизнала от отрова. И всякакви други работи, за които Саша май не ми бе казала.
— Мога да приготвя нещо друго — предложих. — Има някакви макарони в шкафа.
Опитах се да уловя погледа на Саша. Да й предам смесица от предупреждение и съчувствие. Но Саша беше недостижима, жегната от провала си. Стаята притихна. Зав въртеше джойнта между пръстите си, чакаше да види какво ще стане.
— Има доста говежда кайма все пак — най-сетне проговори Джулиан, гневът му вече изтлял. — Няма проблем.
Той разтри гърба на Саша, макар и доста грубо, помислих си, но това, изглежда, я успокои, върна я към света. Когато я целуна, тя затвори очи.
Изпихме бутилка от виното на Дан на вечеря, утайката заседна в разстоянието между зъбите на Джулиан. След това бира. Алкохолът уби мазния дъх в устите ни. Не знаех колко е часът. Прозорците тъмни, полъх на вятър през стряхата. Саша събираше мокрите късчета от етикета на бутилката в педантична купчина. Усещах погледа й върху мен на моменти, ръката на Джулиан масажираше врата й. Той и Зав все дърдореха по време на вечерята, Саша и аз утихнали в мълчание, познато ми от пубертета: усилието да нарушиш сговора на Зав и Джулиан не си заслужаваше труда. По-просто бе да ги гледам, Саша също, която се преструваше, че само да седи там беше достатъчно.