— Защото си добър човек — все повтаряше Зав. — Добър човек си, Джулиан, и затова не те карам да плащаш авансово. Знаеш, налага се да го правя с Макгинли и Сам, с всички онези олигофрени.
Бяха пияни, и тримата, може би и аз, таванът посивял от издишания дим. Споделихме огромен джойнт, сексуално униние завладя Зав, доволен и отпуснат, с присвити очи. Саша, все по-вглъбена в себе си, бе отворила ципа на блузата си, по неизлаганите й на слънце гърди се кръстосваха бледи сини вени. Гримът й бе по-тежък отпреди: не бях видяла кога си бе сложила още.
Изправих се, след като приключихме с храната.
— Трябва да свърша някои неща — извиних се.
Половинчати усилия да ме накарат да остана, но аз не поддадох. Затворих вратата към спалнята, макар че части от разговора им все пак ме достигаха.
— Уважавам те, човече — обясняваше Джулиан на Зав, — още от мига, когато Скарлет ми каза: „Трябва да се запознаеш с този тип.“ — Разиграваше екстравагантно възхищение, характерната за надрусания склонност да прави положителни равносметки.
Зав отвърна, подновявайки отрепетираната размяна на реплики. Чувах мълчанието на Саша.
Когато минах пак покрай тях, нищо не се бе променило. Саша все така слушаше разговора им, сякаш някога щеше да бъде изпитана. Опиянението на Джулиан и Зав бе преминало в напрегнатост, слепоочията им мокри от пот.
— Да не сме твърде шумни? — попита Джулиан. Отново странната му учтивост, колко лесно я пласираше.
— Съвсем не — отвърнах. — Просто искам да си налея вода.
— Седни тук — покани ме Зав и ме огледа. — Кажи нещо.
— Всичко е наред.
— Хайде, Иви — настоя Джулиан. Изненада ме необичайната интимност на моето име в устата му.
По масата имаше кръгли отпечатъци от бутилки, отпадъци от вечерята. Започнах да разтребвам чиниите.
— Няма нужда да правиш това — каза Джулиан и се дръпна назад, за да взема чинията му.
— Ти сготви вечерята — изтъкнах.
Саша измърмори благодарност, когато добавих и нейната чиния към купчината. Телефонът на Зав светна и запълзя, вибрирайки по повърхността на масата. Някой звънеше: размазана снимка на жена по бельо просветна на екрана.
— Лекси ли е? — попита Джулиан.
Зав кимна, но не прие разговора.
Джулиан и Зав се спогледаха: не исках да забелязвам това. Зав се оригна. И двамата се изсмяха. Усетих лекия дъх на сдъвкано месо.
— Сега Бени се занимава с компютърни идиотщини — каза Зав, — знаеше ли?
Джулиан удари по масата.
— Стига, бе.
Занесох чиниите на мивката, взех намачканите салфетки от плота. Събрах трохите в ръката си.
— Дебел е като задник — продължи Зав, — смехория.
— Бени да не е онзи тип от гимназията ви? — попита Саша.
Джулиан кимна. Оставих мивката да се напълни с вода. Видях как Джулиан изви тялото си, за да отрази тялото на Саша, допрял колене в нейните. Целуна я по слепоочието.
— Направо ми се драйфа от вас — заяви Зав. В гласа му прозвуча хаплива нотка. Потопих чиниите във водата. На повърхността се оформи плетеница от мръсна мазна пяна.
— Просто не разбирам — продължи Зав, обръщайки се към Саша — защо си с Джулиан. Много си секси за него.
Саша се изкикоти, макар че като погледнах назад, видях усилието й да съчини някакъв отговор.
— Искам да кажа, че е сладурана — поясни Зав на Джулиан. — Прав съм, нали?
Джулиан се усмихна така, помислих си, както се усмихва едничкият син на мама и татко, сигурен, че винаги ще получи това, което иска. Сигурно така и ставаше. Тримата бяха осветени като за сцена от филм, за който бях твърде възрастна да го гледам.
— Но ние със Саша се знаем, нали? — усмихна й се Зав. — Аз я харесвам.
Тя запази лишената от емоции усмивка върху лицето си, пръстите й подреждаха късчетата от скъсания етикет на виното.
— Саша не си харесва циците — обади се Джулиан, потупвайки я отзад по врата, — но аз й казвам, че са хубави.
— Саша! — Зав се престори на разстроен. — Имаш страхотни цици.
Изчервих се и побързах да свърша с чиниите.
— Аха — потвърди Джулиан, ръката му все така на врата й. — Зав би ти казал, ако не беше така.
— Винаги казвам истината — потвърди Зав.
— Така е — повтори Джулиан. — Вярно е.
— Я ми ги покажи — поиска Зав.
— Твърде малки са — отвърна Саша. Стиснала устни, сякаш се подиграваше сама на себе си, тя се размърда.
— Значи няма да увиснат, това е добре — продължи Джулиан. Погъделичка рамото й. — Покажи ги на Зав.