Лани отстъпи назад.
— Не зная.
— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че знаеш.
— Добре. Не става дума за това. Мисля, че току-що ми каза истината. Точно така се чувствам. Искам да ме гледат. Всичките. Винаги, още от малко момиченце съм го искала. Голямото удоволствие не е когато те докосват или когато се опитват да правят нещо с теб, а просто когато те гледат или когато ти знаеш, че те гледат, и можеш да си представиш какво си мислят…
— Така е — прошепна Гибсън. — Така е, мила. Точно като удоволствието, което изпитвам, когато правя тези снимки. Да дразня хората, да дразня целия този мръсен такован свят. И защо не? Ще им дадем каквото искат те и ще получим каквото искаме ние.
— Няма да е толкова лесно — рече Лани. — Точно това се опитвах да ти кажа. Принцът е много ревнив. Трябваше да се измъкна тайно, за да те видя. Ако той заподозре къде съм…
— Не ставай смешна! — отсече Гибсън. — Това са твоите Щати, забрави ли?! Никой не може да играе тук ролята на ориенталски…
— Господи!
Възклицанието на Лани стресна Гибсън, но реакцията му беше забавена. Имаше време само да се обърне, да види как принцът излиза иззад един от екраните на студиото и да вдигне бързо ръце при вида на пистолета в ръката му.
Но принцът не стреля. Само напредваше, усмихнат и с празен поглед. И когато се приближи достатъчно, ръката му се вдигна и стовари пистолета върху главата на Гибсън.
Когато отново дойде в съзнание, Гибсън бе седнал върху една кушетка в ъгъла на студиото. Принцът седеше срещу него на стол и пушеше цигара. Лани не се виждаше никъде.
— Притесних се, че може да съм ви наранил сериозно — каза принцът. — Затова си помислих, че ще е по-добре да почакам докато се уверя, че сте дошъл в съзнание.
— Каква трогателна загриженост — промърмори Гибсън. Разтърка болящите го слепоочия. — Мисля, че съм добре. А сега ще е по-разумно да се махнете, преди да съм извикал полиция.
— Не мисля, че ще го сторите — отвърна принцът с усмивка. — Дипломатически имунитет, нали разбирате. Но наистина възнамерявам до минутка да си отида. Мога да ви кажа, ако това ще ви направи по-щастлив, че довечера си заминавам преждевременно.
— Все пак не отнасяте Лани със себе си, нали?
Принцът наведе глава.
— Както казахте, аз не отнасям младата дама. Разбирате ли, подслушах целия ви разговор. Бе добре дошло, защото ме предпази от фатална грешка.
Принцът стана и отиде до вратата.
— Докато двамата говорехте, аз си спомних една от вашите легенди. Историята за Цирцея, красивата прелъстителка, в чието присъствие мъжете се превръщали в свине. Лани притежава тази сила — да превръща мъжете в зверове. Нейното тяло е достатъчно да ги направи умилкващи се разгонени кучета. Вие я мислите за момиче картина, но аз зная, че тя е магьосница. Това, което вие двамата заговаряхте да правите, е лошо и аз съм щастлив, че се спасявам от влиянието му.
Той отваряше вратата, когато Гибсън се изправи.
— Почакайте минутка — каза той. — Къде е Лани?
— Когато ви ударих, тя припадна — отвърна принцът, свивайки рамене, — и аз си позволих волността да я занеса във вашия апартамент. Мисля, че ще я откриете да ви чака в спалнята — едно подходящо място за момиче картина.
После си отиде, а Гибсън се затътри обратно по коридора към своя апартамент. Лампата в спалнята светеше и той примигна, когато застана на прага, усмихвайки се насила. Беше решил да обърне всичко на шега. Принцът си беше отишъл с добро и нямаше непоправими последици. Двамата с Лани щяха да са заедно и да постигнат всичко замислено. Щеше да й се усмихне широко — очакваше ги щастливо бъдеще.
Тя беше там, чакаше го. Принцът сигурно я беше съблякъл, докато е била в безсъзнание, защото беше съвсем гола, изправена до стената на спалнята с разперени ръце и с прелъстяваща усмивка на лицето.