Сийли явно все още бе разстроен. Вероятно си мислеше, че ако е пристигнал по-бързо, може би е щял да спаси Шорт. Дженифър знаеше, че е по-трудно, когато човек познава жертвата. Това придава на смъртта личен нюанс, сякаш си изменил на някакво негласно споразумение да се грижиш за приятелите си.
— Не се притеснявайте, полицай — успокои го тя. — Постъпили сте правилно. Повярвайте ми, той е бил мъртъв, когато сте дошли. Нямало е какво да направите.
Сийли се усмихна благодарно.
— Ами… след това се обадих и изпратиха съдебен лекар да вземе трупа. Щях да отида лично да съобщя неприятната вест на Деби, но трябваше да се справя с пожара, затова изпратих друг полицай. Чух, че приела вестта много тежко. — Той поклати глава и състрадателно стисна устни.
Дженифър го погледна изпитателно.
— Какъв пожар?
— Знаете какви са децата. — Сийли кимна към пътя: едно хлапе току-що беше паднало и разтриваше китката си. — Имаме много проблеми с тях. Нямат си работа и се мотаят и правят бели. Та значи някой беше запалил боклука на поляната отзад.
— Същия ден? — попита тя и се вторачи в очите му.
— Да. — Сийли се прокашля нервно. — Съседът се беше разтревожил, че огънят ще се разпространи, понеже времето е горещо и всичко е сухо. Защо? Какво има?
Дженифър не отговори. Вече вървеше край къщата. Мина през двора, заобиколи преобърнато розово велосипедче в средата на пътеката и излезе през задната врата. Не вярваше в случайни съвпадения.
Сийли прекалено великодушно беше описал мястото като поляна. Всъщност беше дива пустош, лунен пейзаж с пожълтели плевели и суха кафява пръст, осеян с ръждясали хладилници и изгорели коли, отделящ къщите от грозната ивица на магистралата в далечината.
Вляво от портата, в сянката на един кипарис, имаше трап, дълбок метър и половина и с диаметър три метра. От него като причудлива погребална клада се издигаше огромна купчина пепел, овъглени дървета и изкривен метал.
Сийли я настигна и повтори:
— Защо? Какво има?
Тя сложи ръце на кръста си и се вторачи в него.
— Не мислите ли, че е странно? В деня, в който Тони Шорт се самоубива, някой запалва огън на десет метра от дома му.
Той я погледна недоумяващо.
— Тук непрекъснато палят огньове.
— Не смятате ли, че преди да се самоубие, Шорт е решил да изгори нещо? — Дженифър посочи дупката с пръст.
На лицето му се изписа прозрение.
— Да, разбирам. Тук по принцип се мотаят само хлапета, но може да е станало и както казвате вие.
Тя се приближи до трапа и се вгледа внимателно. Въпреки предположенията си трябваше да признае, че Сийли вероятно има право. От друга страна обаче, щом Шорт беше убит, извършителят може би бе запалил огън, за да унищожи оръдието на престъплението или някакво друго доказателство. И в двата случая трябваше да е сигурна.
— Помогнете ми. — Дженифър скочи в дупката и стъпи в пепелта. Около глезените й се разхвърчаха сиво-бели снежинки, досущ мухи около плод в летен ден.
Сийли слезе при нея и заедно избутаха настрана две големи недогорели дървета.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна полицаят.
От пепелта се подаваше метален предмет — почернял, ръждясал и изкривен там, където се беше огънал от горещината.
— Нямам представа — отвърна Дженифър. — Помогнете ми да го извадим.
Приличаше на метален контейнер и имаше две отделения. Горното представляваше нещо като плитък поднос с капак, а много по-голямото долно имаше капак отстрани. И двете отделения бяха празни.
И в следващия миг Дженифър я забеляза.
От едната страна, където сребристата боя почти се беше олющила, се виждаше символ, който топлината не бе успяла да заличи. Емблемата на министерството на финансите на Съединените американски щати.
Съвсем наскоро бе видяла подобен контейнер. Във Форт Нокс.
21.
Сен Жермен ен Лайе, северозападен Париж
23 юли — 19:00
Земята беше превърната в кал от постоянната върволица тежки камиони и земекопна техника. Въздухът ехтеше от рева на дизеловите двигатели, воя на хидравликата и непрекъснатото бръмчене на невидим компресор. От отсрещната страна сглобяваха кран, а в близост до пътя монтираха временни жилища. Трима мъже със светлоотразителни якета наблюдаваха операцията.