Ренуик седна начело на масата, а Том и Дженифър се настаниха един срещу друг. Том я погледна гневно. Знаеше, че нейното натрапване в живота му е номер, коварен начин да му покажат докъде могат да стигнат, за да получат онова, което искат.
— Ако знаех, че ще идваш, щях да приготвя нещо специално — извини се Ренуик.
— Храната изглежда превъзходно — отвърна Дженифър.
Беше облечена в тясно черно сако, бяла блуза и широк черен копринен панталон до глезените. Том забеляза, че докато говори, носът й потрепва в унисон с движенията на устните, като на зайче.
И въпреки всичко това го накара да се усмихне, което го вбеси още повече.
29.
22:09
След два часа лицето на Дженифър леко пламтеше от виното и топлината на печката.
Бяха се върнали във всекидневната да пият кафе. Ренуик се разположи на канапето и благосклонно се усмихна на Дженифър, която седна до него, срещу Том.
— Е, Дженифър, Робърт ми каза, че може да помогна за нещо. Поверително, разбира се.
Тя кимна благодарно и остави чашата си. Бе изпила само една чаша вино в очакване на този момент и макар че почти през цялото време бе разговаряла с Ренуик, непрекъснато усещаше гневния поглед на Кърк.
— Агент Корбет, искам да кажа — Робърт, ми препоръча да говоря с теб, защото ти си знаел всичко за нумизматиката в Европа. — Тонът й стана делови.
— Така ли каза? Е, много любезно от негова страна. Вярно, че това е моята област. Години наред бях търговец. По този повод се запознахме преди няколко години, докато той разследваше поредния си случай. Наскоро разнообразих дейността си и в други области, но един от клиентите ми е фанатичен колекционер, затова все още трябва да съм в крак с изискванията на бизнеса.
Дженифър се поколеба. Държането й беше внимателно преценено. Искаше да се възползва от проницателността на Ренуик, но Корбет й беше напомнил, че не може да си позволи да каже на цивилно лице всички подробности за кражбата. Това обаче беше и удобна възможност да засили натиска върху Кърк, като му покаже, че знаят точно какво се е случило, и после да види как ще реагира. Трябваше да върви по острието на бръснача. Бръкна в чантата си, извади златната монета и я даде на Ренуик.
— Господи! — ахна той и я изпусна от вълнение. Монетата падна на пода, търкулна се и изчезна. Хари коленичи и започна да я търси. — Ужасно съжалявам… Не знам какво ми стана…
Тя се усмихна и забеляза, че Кърк наблюдава сцената с любопитство. Не беше помръднал.
— Няма нищо.
— Просто се стреснах — обясни Ренуик, след като намери монетата и седна. — Никога не я бях виждал.
— Малцина са я виждали — услужливо отбеляза Дженифър.
— Какво да са виждали? — попита Том и присви очи, за да види какво държи Хари.
— „Двоен орел“ от 1933 година. Уникална монета — обясни Ренуик и му я подаде.
— Най-обикновена двадесетдоларова монета — каза Кърк, докато я разглеждаше. — Златна. Ценна ли е?
Подхвърли я във въздуха, хвана я и я сложи на тапицираното със синя коприна канапе.
Дженифър се изуми, като чу въпроса му.
— Струва осем милиона долара — развълнувано отговори Ренуик.
— Сериозно?
Том се наведе и отново взе монетата. В изражението му се четеше уважение. Дженифър сбърчи чело. Кърк или беше много убедителен актьор, или… Ренуик прекъсна мислите й.
— Моят клиент, за когото споменах, има една такава. Наскоро я купил на търг. Не съм я виждал. Пази я в Париж. Мислех обаче, че неговата е единствената.
— Ако клиентът ти е Дариус ван Симсон, тогава официално е така.
— А неофициално? — Той я погледна изпитателно над ръба на чашата с кафето.
— Неофициално министерството на финансите на Съединените щати съхраняваше още няколко. Само че бяха… изгубени. — Дженифър се вторачи в Кърк и отново остана озадачена от реакцията му.
На лицето му изведнъж се изписа прозрение, сякаш парчетата от ребуса се бяха подредили и бе осъзнал за какво става дума.
— Изгубени? — Ренуик свали очилата си и се усмихна снизходително на Дженифър. — Къде са били видени за последен път?
— Тази монета е намерена в Париж. Предполагаме, че и останалите са в Европа.
— Разбирам. — Ренуик замислено потърка брадичката си. — Ван Симсон ще побеснее, като чуе това.