— Така е — потвърди Бека с неудоволствие.
— Да вкарам ли това в бележките? — попита Хейли, докато се поклащаше на обувките си напред-назад и подръпваше краищата на виолетовия си шал.
— Не, няма нужда — рече Бека пренебрежително.
Хейли спря да се поклаща.
— Кое е това момче? — Мелъди спря до чешмата и се престори, че пие вода, за да може да го огледа по-добре.
— Казва се Дюс — отвърна Бека и на свой ред се престори, че пие вода. — Обикновено прекарва лятото в Гърция със семейството си. Тъкмо се е върнал оттам. Не е толкова сладък, колкото Брет, но пак е суперсладък.
— И супернедостъпен в прегръдките на Клео — додаде Хейли. — Винаги са заедно, когато той е в града.
— Май Джаксън ще си търси момиче за танците — отбеляза Бека и откъсна малко от тиксото на плаката на Септемврийската комисия, който висеше над главите им. Направи го на топче и го подхвърли на пода.
— Да, и аз също — нацупи се Мелъди, вървейки към вратата. Нямаше нищо против дъжда. Така никой нямаше да види сълзите й.
— Ей! — лицето на Бека се проясни. — Знаеш ли, сега е моментът да си върнеш на Клео за Джаксън, като залепиш една целувка на Дюс.
— Ха! — гласът на Мелъди изкънтя при абсурдното предложение. Всички се извърнаха, включително Клео и Дюс. Край на спотайването.
— Направи го — прошепна Бека.
— Не мога. Ти защо не го направиш? Ти също имаш зъб на Клео.
— Да, но ти не си обвързана.
— Благодаря, че ми напомни — рече Мелъди с половин усмивка.
— Ей, Мелодорк — Клео се приближи с извити от удоволствие устни. — Точно ти ми трябваш.
С лъскави кафяви чорапи до коленете, плътно прилепнала къса пола и златисти обувки с висока подметка, Клео, истинско отражение на великолепието на Риана, отново бе приковала вниманието на всички. Дори на Бека, която я гледаше свирепо със смесица от снизхождение и завист.
— И защо съм ти? — попита Мелъди със спокойствие, което бе на път да се пропука.
— Исках да ти кажа, че — Клео напръска врата си с парфюм с дъх на смола, приведе се и изсъска в ухото й — вече можеш да си вземеш онова зубърче обратно. Приключих с него.
Мелъди почувства как думите прерязват стомаха й.
— Чакай малко! — Клео се изправи. Очите й се взираха в далечината.
Мелъди надзърна над рамото й. Беше Джаксън. Вървеше към тях с китка керамични цветя, които сигурно бе направил в часа по рисуване. Очилата скриваха изражението в очите му, но от колебливата походка Мелъди заключи, че бе притеснен.
— Може и да съм приключила с него — Клео облиза устни, — но той май не е приключил с мен. — Тя изду устни и въздъхна. — Горкият! Виж само какви цветя ми носи. Кое момиче ще избере такъв карък, когато може да има грък? — Клео разроши косата на Мелъди майчински. — Освен теб, разбира се — и се засмя.
Мелъди погледна Клео право в очите. Сърцето блъскаше с лудешки ритъм в гърдите й. Но Клео отказа да отстъпи и също отвърна с гневен поглед. А за какво бе битката? „За територия? За ФЗ статус? За гроздето?“ Мелъди си помисли, че Клео бе типичната кавгаджийка, която само изпитваше новото момиче; че трябва да отвърне на омразата й с любов; да бъде по-големият човек; да отстъпи; да не се забърква в неприятности; да се спотайва; да надрасне себе си; да не обръща внимание; да надживее случващото се; да премисли всичко… И тогава Клео намигна на Джаксън. Не защото го харесваше, а напук на Мелъди, която го харесваше.
Пук.
Без предупреждение черупката на Мелъди се счупи, но вместо да се сгромоляса в лепкава каша пред очите на всички, тя избута Клео от пътя си, стигна с няколко крачки до Дюс, дръпна го към себе си, успя някак да намери устните му и…
Всеобщ вик на изненада й даде да разбере, че това не бе сън. После устните на Дюс, вече веднъж гланцирани от Клео, се отпуснаха и отвърнаха на целувката й. След това до нея достигна и миризмата на коженото му яке. А накрая отвори за миг очи и видя отражението си в очилата му с половината училище зад гърба й…
Тя наистина го целуваше!
Мелъди се отдръпна. Но вместо да помисли за поздравленията, които щеше да получи от Хейли и Бека, уважението на съучениците си, унижението, което сигурно бе причинила на Клео, или дори вредата, която може би бе нанесла на себе си, единственото, за което можеше да мисли, бе Джаксън и доколко го интересуваше това.
— Браво! — изреваха Бека и Хейли. За пръв път, откакто спря да пее, някой я аплодираше.