— Клео знае какво говори — Лала спря музиката.
— Какво искаш да кажеш?
— Че имаш опит в неудобните ситуации — Лала спря на светофара.
Единственият звук в колата бе скърцането на чистачките.
— Какво значи това? — попита Клео с вид на човек, който не се нуждаеше от обяснение.
Очите й срещнаха тези на Лала в огледалото.
— Означава, че цяла седмица се прегръщаш пред всички с момчето, в което съм влюбена.
Франки умираше да знае за кого говореха, но предпочете да замълчи. Не се знаеше кого може да засегне този път.
— Ти наистина ли мислиш, че го целунах заради себе си? — в гласа на Клео се долавяше истинска болка.
— Ами… да — отвърна Лала.
Светофарът светна зелено.
— Тръгвай! — Блу подкани леко Лала. Тя натисна газта внимателно и колата плавно пресече мокрото кръстовище. Лала премигна няколко пъти, сдържайки напиращите сълзи.
— Ла, направих го заради теб — Клео я докосна по рамото. — Той се мотаеше с новото момиче, Мелодорк, и… аз…
— Какво? — подсмръкна тя. — Тя е по-хубава от мен, така ли?
— Не! — извикаха Блу, Клодин и Клео в един глас. Повечето хора вероятно биха казали, че с класическата си красота пред необичайния стил на Лала Мелъди бе по-красивата от двете. Но под готическия стил на Лала, потулена дълбоко, в очите зад размазания грим, се таеше една смълчана увереност. Далеч по-мъдра за годините си, Лала беше стара душа с младежки чар. Това необичайно съчетание даваше увереност на Франки, че няма невъзможни неща.
— Ла, ти превъзхождаш Мелодорк стократно — изрече Клео гневно.
— Вярно е — Клодин пъхна парченце пуешко в устата си.
— А и тя беше започнала масивна атака и ако някой не се бе намесил спешно, щеше да го изгубиш за втора поредна година — рече Клео.
Франки спря очи върху Клео. В тях се четеше уважение: красива, предана и самоотвержена. Нормитата се издигаха в очите й.
— Ди Джей знае, че аз съм с Дюс — продължи Клео. — Той знае, че една целувка от мен не значи нищо. Но Мелодорк не знае това. И тя…
— Е по-красива от мен — въздъхна Лала.
— Не е вярно! — настояха и трите момичета.
— А на мен знаеш ли какво ми е? — въздъхна Клео. — Мелодорк целуна Дюс пред всички, за да си върне — гласът й заглъхна…
— На него не му хареса! — настоя Клодин, сякаш водеха този разговор за първи път. — Просто беше в шок. Това е всичко.
— Знам, знам — Клео докосна крайчеца на окото си със синята тениска и смръкна обратно всичко, което напираше да излезе през носа й.
— Добре, добре, вярвам ти — Лала се предаде. — И без това вече няма значение. Приключих с него. Видя ли как се изпоти след целувката? Можех да се огледам в челото му.
— Иска ти се! — закачи я Блу.
Всички се засмяха.
Франки се усети като натрапник. Погледна навън през мокрия от дъжда прозорец; очите й срещнаха изпитото и брадясало лице на мъж в бяла киа, чийто пръст работеше извънредно за свободата на нещо, което упорито отказваше да излезе от носа му. За късмет, преди да бе успял да го покаже на света, Лала зави наляво.
— Пристигнахме — гласът й прозвуча приповдигнато. Паркира джипа под бялата тента и подаде ключовете на пиколото.
— Никога не бих те наранила. Трябва да се държим една за друга — Клео дръпна Лала и я прегърна.
— Знам. Извинявай!
Франки се усмихна с цялото си същество. Усещането да бъде част от сплотената им група я изпълваше с щастие и тя мълчешком даде клетва никога да не ги разочарова.
Влязоха през въртящата се стъклена врата със златни рамки и се озоваха в нещо, което можеше да мине за утроба на норми. Бледа светлина създаваше уют, а наоколо се носеха приглушени гласове и звук от слабо течаща вода.
— Здравей, Сапфир — прошепна Лала приветливо и подаде картата на блажената брюнетка зад бюрото със запалените свещи.
— Добър ден, госпожице — Сапфир бавно пъхна картата в машината, преди да я върне. — На сауна ли идвате?
— Да — Лала отвори книжка със зелени талони за гости и откъсна четири. — Блу ще се кисне в солните бани, Клео иска масаж на цялото тяло, Клодин има нужда от кола маска…
Те се засмяха.
— Стига де! — излая Клодин.
— А това е Франки. Тя ще ползва солариума.
— Здравей — Франки се усмихна. Очите й обходиха стъкления шкаф зад главата на Сапфир, докато ръката й напипа портфейла.