— Ами всъщност бутилката не спря точно пред Клео — поясни Лала шеговито.
— А и Дюс беше в Гърция… — дяволито пламъче затанцува в очите на Клео. — И все пак… нямаше нужда да ме удря с юмрук!
— Ох! — Блу се зачеса по пищялите. — Трябва да се накисна, преди да съм стигнала до кокала — тя завърза халата и се втурна към вратата с матирано стъкло и надпис „Солни бани“. Все още не бе свалила ръкавиците и ботушите.
Появиха се две жени с униформи и папки в ръце.
— Госпожица Улф? — каза по-възрастната блондинка с усмивка. — Аз съм Тереза и ще направя кола маската днес.
— Чакайте. Къде е Аниа? — попита Клодин, а в очите й се четеше паника.
— На семинар — отвърна Тереза. После с жест посочи коридора и подкани Клодин да вървят към стаите за процедури. — Оттук.
Клодин се изправи, стисна горния край на халата и последва Тереза. Преди да излезе, погледна назад към момичетата и кръстоса очи, за да покаже, че не бе доволна от заместничката.
— Клео, готова ли си? — попита втората жена, надвиквайки бученето на сешоарите. Поднесе й купа грозде.
— Благодаря ти, Блайт — Клео взе гроздето и помаха на останалите.
— Солариумът е в стая номер 13 — каза Лала с тракащи зъби. — Първо прочети инструкциите и тогава се събличай, че там е доста студено. Аз отивам в сауната.
— Добре, благодаря — Франки се усмихна, отдъхнала, че не трябваше да се съблича пред тях.
Стая тринайсет миришеше на слънце и пот на нормита. „Лала сигурно има проблеми с оросяването“, мислеше си Франки, защото вътре бе доста топло. Заключи вратата, а сетне я барикадира и със стол. Дъгообразно легло, което приличаше на рожба на любовта между хамър и ковчег, я очакваше. Малка пластмасова възглавница и сгъната кърпа стояха прилежно върху дезинфекцираното стъклено легло.
След като прочете инструкциите, опасенията на Франки се потвърдиха. Петнайсет минути в солариума нямаше да решат проблемите й. Нямаше да накарат Брет да я харесва. Нямаше да избелят кожата й. Нищо нямаше да помогне. Но пък можеше отново да изпита онова приятно усещане, което я изпълни под слънчевите лъчи в „Маунт Худ Хай“. Онзи заряд от слънцето бе по-силен от всичко, което Кармен Електра някога й бе давала, а топлината му се бе разляла по тялото й чак до шевовете на глезените. А дори и да не бе така приятно, какво толкова? Тогава тези петнайсет минути щяха да станат част от нейния нищожен, но растящ жизнен опит.
Замаяна от очакване и благодарна за уединението, Франки съблече полото и го захвърли в ъгъла. След миг вече бе положила глава на възглавницата само по болтовете и шевовете, които баща й бе дал, слой грим и чифт защитни лепенки за очи.
Прокара пръсти по стената зад главата си, докато напипа копчето и го натисна. С едно щракване всички флуоресцентни лампи се включиха. Тя дръпна капака и се намести удобно.
„Аааааах. Ето го и онова усещане…“ съвсем като преди.
За разлика от зареждането у дома, което течеше през болтовете, тук то проникваше през всяка частица от кожата й. Разликата бе същата като между глътка вода и цяла вана. Беше абсолютно наелектризиращо.
Пред погледа й изникнаха образи — вървеше по бикини на закътан плаж с Брет. Приели топлината на слънцето, болтовете, твърдият като скала зелен корем и шевовете й събуждаха поета в него и го вдъхновяваха да пише стихове. Фин пясък топлеше пространството между пръстите на краката й, а среднощният огън пукаше и хвърляше искри в мрака. Притиснати един в друг, те разказваха историите на мъчителния двойствен живот, който бяха принудени да водят, и намираха утеха в прегръдките си.
„Аааааааах…“
Образите бяха така истински, възможни, че тя дори можеше да ги надуши. Почернели гумени бонбони тлееха на огъня, докато устните им говореха с езика на любовта… Дим се виеше наоколо… Зловоние от опърлена коса…
ААААААААААА!
— О, не! — Франки се изправи рязко, но главата й се удари в стъкления похлупак. Махна лепенките от очите си и видя ивици дим да се издигат от шевовете на глезените й. Болтовете й пускаха искри като фойерверки.
„О, не, о, не, о, не, о, нееееееееее!“ Разтреперана и объркана, тя натисна жълтото копче на стената, за да изключи машината, но това добави нови десет минути към сеанса.
— Спри! Спри! — тя заудря тлеещите шевове, но от страх започна да пуска още повече искри.
Пресегна се към черния шнур на стената и го дръпна. Той не се помръдна. Опита отново, и отново…