— Знам ли — Кандис въздъхна нерешително. — Те просто плачат за черни кожени боти, пък аз нямам такива.
— Вземи моите Miu Miu — Глори духна един кестеняв кичур от зелените си очи.
— Чудесна идея! — възкликна Кандис така, сякаш не й бе хрумнало досега. После намигна на Мелъди, за да покаже, че вече й бе хрумнало.
— Ама че си хитруша — пошегува се Мелъди, когато се качиха в стаята на Кандис и се отпусна на нейното парижко легло с балдахин. Твърдостта на металните пръчки се компенсираше от розовите чаршафи с дантели и бял сатенен юрган. Нямаше нищо общо с леглото на Мелъди, което бе черно и високо, с място за бюро отдолу.
— В този живот, Мели, трябва да преследваш целите си — рече мъдро Кандис, докато натикваше крак в кожените боти. — Очите не откъсвай от целта, особено с момчетата — кимна към прозореца на Джаксън, от който струеше мъждива светлина.
— Нищо не става с него — рече Мелъди и се ядоса на собствените си думи. „Защо винаги е толкова трудно да се изрече на глас?“
— Ами керамичните цветя?
— Цяла седмица се прегръща с Клео. Сигурно само ме използва, за да я накара да ревнува сега, когато Дюс се е върнал — завъртя се на една страна. — Той е играч, Канди. А аз се уморих да си играе с мен.
— Много лесно се отказваш. Винаги си била такава — приглади зелената рокля с ръце и наклони глава надясно. — И това става.
Стените на стаята се обагриха от светлината на фарове.
— Каляската от Б група ме чака.
— Опитай да не си твърде секси — пошегува се Мелъди.
— Само ако ти опиташ да си по-секси — Кандис размаха алармиращо ръце над сивия анцуг на Мелъди. — А това не става.
— От Victoria’s Secret е — опита да се оправдае Мелъди.
— Да — тя напръска Коко и Клои с най-новия аромат на Tom Ford. — И тайната никога няма да излезе наяве.
Разроши косата на Мелъди:
— Трябва да излезеш малко. Ако скуката не успее, то жегата със сигурност ще те довърши. — Тя щракна с пръсти: — Кандис изчезва. — След нея остана мъгла от страстния парфюм Black Orchid.
Мелъди лежеше на леглото и подхвърляше бялата възглавница, опитвайки се да я хване, преди да я е ударила по лицето. Това ли беше новият живот?
Изчака да чуе ботите Miu Miu по дървеното стълбище и се намъкна в прозрачната рокля, която стоеше захвърлена до тоалетната масичка. Обу сивите боти с трепета на Пепеляшка и закуцука към огледалото. Убиваха й на пръстите, но затова пък прасците й изглеждаха великолепно. Дълги и гъвкави, обути в ботите, те притежаваха елегантността на ефирната прозрачна материя. Прохладата на лилавото и синьото съживи сивите й очи, както украсата огрява коледно дърво. Изведнъж тя се превърна в красиво бижу. Видя се да пее на сцената, облечена в тази рокля. Може би красотата не бе чак толкова лошо нещо…
Бррръъъъм. Брррръъъм!
Ако не беше телефонът, Мелъди никога нямаше да може да се откъсне очи от отражението си. Плъзна пръст по екрана и сложи край на бръмченето на мотора, с който звънеше телефонът:
— Ало — тя избута белия стол на колелца до прозореца.
— Какво става? — попита Бека. Отдалеч се чуваше Freak на Естел.
— Нищо — Мелъди погледна към бялата къща отсреща. Груби дървени саксии, обрасли с диви цветя, висяха от первазите на прозорците. Сред клоните на огромния явор на двора, скрити от хорските погледи, бяха намерили приют и прехрана не едно семейство птички. Чудатата къща излъчваше гальовно очарование и не подхождаше на донжуан.
— Ти какво правиш? Мислех, че сте излезли заедно с Брет. Нали щяхте да гледате новия „Убийствен пъзел“?
Естел бе сменена от тракането на клавиши.
— Мама и татко не ме пускат заради историята с чудовището — тя удари нещо твърдо. — Ама че гадост. Цяла седмица чаках да излезем, а сега… — отново удари твърдото нещо. — Само щяхме да гледаме филм. Те какво си мислят? Че ще ни нападне върколак? Или Призрачното лице? Или не, почакай, може би пираня.
Тракането се повтори.
— Защо не викнеш Брет у вас? — Мелъди присви очи в опит да разбере дали премигването зад щорите на Джаксън бе знак за някакво раздвижване, или просто й се бе сторило.
— Викнах го, но той не иска да дойде — разочарованието в гласа й измести гнева. — Не може да изпусне премиерата този уикенд. Ще ходи с Хит… или поне така каза.
Трак, трак, трак…