— В тунела, плаче — отвърна той, докато дъвчеше ожесточено. — Пак я подгониха.
Клео и Лала размениха погледи, пълни със съчувствие.
— Няма нужда да надаваш вой, та целият свят да научи! — извика Клодин от тунела.
— Ти си тази, дето надава вой, не аз — отвърна той и нагъна следващия Big Мас, като захвърли опаковката.
— А какво друго ми остава? — Клодин влезе с ридания. — Виж какво ми направиха — тя дръпна парче червена козина от врата си.
— Какво стана? — Клео я потупа по ръката.
— Пак бяха тези от Асоциацията за етично третиране на животните. Мислят, че нося кожена яка.
— Ами прави са — обади се Франки.
— Да — Клодин разкопча синьото палто, за да покаже кехлибареното си кожухче. — Ама своята!
Франки възкликна ужасено. Не защото бе шокирана да види козина на върколак под нощницата на Клодин. Ужаси я собствената й нетактичност, когато предложи на Клодин да свали яката. Ако знаеше само!
— Ъъъъ! — изръмжа вълчицата. — Ако скапаният ток не беше спрял вчера, щях да си направя кола маската и всичко щеше да е наред.
Франки седна на облегалката на близкия диван и се престори, че оправя шевовете на глезена си.
— Спокойно. Вече всичко е наред — Клео прегърна обърканото момиче вълк. — Мама е до теб.
Клодин се засмя и обърса нос в увитото в плат рамо на Клео.
— Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала.
— Мисля, че коментарът на Лала за РАД деня на косата печели класацията.
— Знаеш ли — Лала зареса с пръсти сплъстената яка на Клодин, сменяйки темата, — малко е пънкарска.
Клодин се вторачи в нея.
— Какво се е случило с челото ти?
— Спиралата не слуша! — произнесе се Блу.
— Каква изненада — закачи я Клео.
— Какво? — зъбите на Лала проблеснаха. — Не мога да се видя, какво толкова! Поне се опитвам — подчерта тя, седнала до Франки на дивана.
— Ей, ами тя защо е тук? — попита Клодин, забелязала неочаквано новодошлата.
Франки посочи болтовете си.
— О, супер — сякаш цял живот си бе изкарвала хляба, като слага болтове по вратовете на хората в мола, Клодин приседна до тях, без да се смути.
Франки забеляза избродираното име на нощницата — КЛАУДИН.
— О — тя посочи към името, — така ли го изписваш? Яко е.
Клаудин погледна надолу:
— Родителите ми го изписват така. Но в училище е по-лесно да карам с правописа на нормитата. Така избягвам досадните коментари.
Влезе госпожа Джей и пусна резето на вратата.
„Ами Брет къде е?“
Франки въздъхна тежко. Нямаше го. Той не беше като тях. Между тях не можеше да има нищо.
Госпожа Джей спря уредбата и всички седнаха в кръг. Блу се уви в червена плюшена рокля и се присъедини към момичетата на дивана.
— Съжалявам, че закъснях — започна госпожа Джей. — Имах проблеми с колата.
— Напомнете ми да използвам същото извинение следващия път, когато закъснея за часа по биология — излая Клод.
Всички се засмяха.
— Първо си вземи книжката — не му остана длъжна тя и се качи на каменния подиум срещу групата на дивана.
— Остават ми единайсет дни — обяви Клод.
Всички РАД аплодираха. Той стана и се поклони, докато Франки изучаваше госпожа Джей с подновен интерес. С очила ала Уди Алън, черна къса коса, подстригана на черта, ярко червило, цял гардероб с вталени, тесни поли и блузи в различни нюанси на черното, тя будеше интерес, особено за учителка. Но за РАД й липсваше известна доза харизма.
— Ами тя каква е? — прошепна Франки в ухото на Лала.
— Норми. Синът й е РАД, но не знае. Тя смята, че това ще го предпази.
— Кой е той? Брет? — С вълнение попита Франки.
— Не — Лала се направи, че припада.
— Преди да започнем с днешната тема, нека ви представя най-новия ни член — Франки Щайн.
Франки стана и всички я аплодираха топло. Цялото й същество се усмихна в отговор.
— Представете се на Франки след срещата, ако все още не сте го направили. А сега да продължаваме — тя прелисти някакви записки в жълтия си адвокатски тефтер. — Както знаете, миналата седмица в района на „Маунт Худ Хай“ е бил забелязан РАД.
Франки дръпна конците на врата си.
— Предполагам, че е било някаква шега, но нормитата са го взели много насериозно. Някои дори не смеят да излязат навън…