— Ааауууууу! — заизвиваха братята на Клаудин и затропаха с мокасини по пода.
— Ред! — сряза ги госпожа Джей, а косата й се разлюля. — На света има достатъчно омраза. Ние трябва да носим любов. Ясна ли съм? — извика тя.
Момчетата веднага се укротиха.
— Опитвам се да кажа, че трябва много да внимаваме, докато всичко това отшуми. Контактите с нормита трябва да са дружелюбни, но сдържани…
Клео вдигна ръка:
— Госпожо Джей, „сдържан“ означава ли, че не трябва да целуваш Мелодорк?
— Тя норми ли е?
Клео кимна. Учителката свали очилата и стрелна Клео, а очите й казваха: „Ти сериозно ли ми задаваш този въпрос?“.
— В такъв случай, знаеш отговора.
Дюс се изправи лице в лице с Клео.
— Стига вече, Клео! — змиите му изсъскаха в съгласие с него. — Казах ти, че тя ме нападна. Аз какво можех да направя? Обичам теб и само теб.
Клео примигна с гъстите си (и вероятно изкуствени) мигли:
— Знам. Просто исках да го кажеш пред всички. Както и да е, тя и без това не те харесва, защото харесва Джаксън.
Всички, освен госпожа Джей и Франки, се засмяха. Франки се питаше какво толкова виждаха момчетата у Мелъди, която сякаш не бе способна на друго, освен да краде чужди гаджета.
— Свърши ли, Клео? — попита госпожа Джей.
— Зависи — тя впи поглед в Дюс. — Дюс, ти свърши ли?
Той кимна и й прати въздушна целувка. Клео отвърна със същото.
Дюс седна на каменния килим, сложи си слушалките и змиите в миг се укротиха.
Клео се усмихна доволно на госпожа Джей:
— Вече свърших.
— Хубаво!
Клаудин вдигна ръка и момичетата се поздравиха.
— Ако всички вече са приключили, бих искала да преминем към нещо малко по-сериозно — госпожа Джей се изправи и дръпна нагоре ръкавите на черната блуза. — По време на събранието този петък научих, че тазгодишният септемврийски бал ще бъде тематичен.
Блу вдигна ципестата си ръка:
— Морско дъно ли ще се казва?
— За съжаление, не, Лагуна Блу — отвърна госпожа Джей. В светлината на предполагаемите чудовища, мислят, че ще е подходящо да го нарекат… — тя пое дълбоко дъх и издиша, — „Миш-маш с чудовища“.
Последва толкова бурна реакция, че Франки си представи как въртележката се отскубва от място и с въртене се понася надолу по улицата.
— Това е обидно!
— Абсолютно клише!
— Правихме такъв бал след пети клас и беше пълна скръб.
— А защо да не си направим „Миш-маш с нормита“?
— Всички ще се облечем еднакво и просто ще си стоим ей така.
— Да, но ако искаме да приличаме на нормита, трябва да си стоим по домовете!
— И да залостим вратите!
— И да си разказваме истории за страшните чудовища.
Франки започна да пуска искри, но не защото намираше идеята за обидна. Тъкмо обратното, изобщо не смяташе, че е обидна. А да мълчиш, когато може и да имаш право, бе по-лошо, отколкото да кажеш нещо и да сбъркаш. Ръката й се стрелна нагоре.
— Извинете, може ли да кажа нещо?
Гласът й бе твърде тих, за да надвие глъчката, но пръстите й свършиха добра работа. Щом децата в стаята се успокоиха, искрите също спряха. Всички я гледаха с очакване. Франки не се страхуваше. Знаеше, че онова, което има да им каже, щеше да ги впечатли повече от зарята, която пръстите й произведоха.
— Мисля, че темата „Миш-маш с чудовища“ е добра.
Жуженето се възобнови. Клео я ритна в крака, както направи в колата, но госпожа Джей плесна ръце и даде думата на Франки.
— Желанието на нормитата да се маскират като чудовища е комплимент за нас — подхвана тя. — Не е ли подражанието най-явната форма на ласкателство? — някои кимнаха одобрително. — Та на кого не му е втръснало да имитира техния стил?
Лала и Блу запляскаха, а подкрепата им зареди с енергия Франки така, както слънцето.
— Може би е дошло време за промяна и може би нормитата са готови за тази промяна. Може би имат нужда да им покажем, че няма защо да се боят от нас. И може би най-добрият начин да им го покажем, е като отидем на бала без костюми.
Жуженето отново започна да се надига като пуснати балони с хелий. Госпожа Джей вдигна ръка и попита:
— Какво точно предлагаш?
Франки дръпна конците на врата си.
— Ами, такова, казвам, че един маскен бал с костюми на чудовища означава, че няма нужда да се маскираме, а може да отидем така. И в разгара на бала ще покажем на нормитата, че не сме маскирани. Те ще разберат, че сме безобидни, а ние ще можем да заживеем открито и свободно.