Без да се поглеждат в очите, Лала, Клео, Блу и Клаудин вяло изпълниха абсурдното упражнение, точно както госпожа Джей.
Франки искаше и тя да може да направи същото — да захвърли всичко, в което вярваше, в името на спокойствието; да се подиграе с живота си, вместо да го възпее. Да се скрие с гордо вдигната глава…
Но не бе възможно. Дори мисълта за това пълнеше празнината на сърцето й с тухли. Едно бе РАД да се опитват да се впишат сред нормитата, но да се правят на уплашени от самите себе си, бе съвсем друго. Страхът води след себе си още страх, както филмите на ужасите вече веднъж бяха доказали. Нищо нямаше да се промени, преди да се изкорени страхът.
Пиииууу, пииииуууу, пииииииуууууу…
Франки пусна стола. Той се сгромоляса с вик на протест.
— Вдигни стола, Франки, хайде! — нареди госпожа Джей, сякаш не бе забелязала малкия й бунт.
— Но мен не ме е страх — рече тя спокойно, без искри.
Брет спря да реве и погледна Франки с нов интерес. Черната му накълцана коса стърчеше на всички страни, но сините му очи не се отделяха от нея.
— А трябва! — заплашително изрече учителката.
— Супер! — прошепна Брет.
Франки се извърна към него:
— А?
Той посочи врата й. Шепа искри се плъзнаха нагоре по гръбнака й. Цялото това мушкане и порене на въздуха бе разхлабило шала на Лала. Болтовете й стърчаха на показ!
— Харесва ми пиърсингът ти — прошепна той, после отвори уста и показа обецата на езика си.
— Яко! — засмя се Франки.
Най-сетне сирената спря воя си.
— Моля, седнете по местата си — чу се измъченият глас на директора по радиоуредбата. — Бъдете спокойни — това беше, само тренировка. Просто искаме да сме готови в случай на нов инцидент.
Франки погледна с досада. Ако само знаеха, че страховитото чудовище бе гений по биология!
— Деца и чудовищни същества — той се засмя… — Училищният съвет на „Мърстон Хай“ реши да покаже на тези колосални създания, че не се страхуваме от тях.
Всички нададоха одобрителни възгласи.
— Затова тази година темата на Септемврийския бал е… МИШ-МАШ С ЧУДОВИЩА! — той спря, за да даде възможност на децата да приветстват идеята.
— За двойката с най-страховития костюм ще има и подарък — разходка с вечеря на парахода „Кралица Уиламет“, затова купете си билети, преди да са свършилиииииии! Ихахуаааахахаааа! — той завърши с най-зловещия, маниакален смях, на който бе способен. Чу се и звуков ефект на гръмотевица.
Франки подръпна шевовете си от неудобство.
— Аз ще съм Франкенщайн! — извика Брет.
— А аз ще съм красивата ти невеста — прошепна Бека. Взе ръката му и впи очи във Франки. Орловият й поглед не бе пропуснал нищо от случилото се между двамата.
Франки изгаряше да им каже, че щяха да отидат на бала, маскирани като баба й и дядо й. А също така, че истинската булчинска рокля бе в нейния гараж; че в онази нощ Грами Франкенщайн танцувала боса, защото обувките щели да протрият шевовете й, а дядо й накарал всички мъже да свалят саката си и да постелят с тях пода, за да не изцапа тя краката си. Но, изглежда, тази история бе твърде, твърде страшна.
Свлечена на стола, Франки скръсти ръце върху боцкащото сако. Очите й стрелкаха госпожа Джей с ядно възмущение. Според Франки, тя бе единствената жена, която можеше да ги спаси от този кошмар. Но госпожа Джей отбягваше да погледне Франки в очите и вместо това тършуваше из купчината листове на бюрото.
Зърррррррр.
Часът най-сетне свърши.
— Франки, остани за малко, моля те — каза й госпожа Джей, като все така продължаваше да се суети с книжата си.
Вместо да й пожелаят успех, всички РАД набързо събраха учебниците си и побързаха да излязат от стаята, докато нормитата в класа се бавеха, обменяха идеи за костюмите и споделяха един с друг шепнешком с кого искаха да отидат на бала.
Щом стаята се опразни, Франки приближи бюрото. Госпожа Джей свали очилата и ги захвърли на дървеното бюро.
— Какво си мислиш, че правиш? Имаш ли понятие колко опасно е поведението ти?
Франки пусна искри.
Госпожа Джей въздъхна.
— Чуй ме — рече тя и сложи очилата. — Знам, че си нова тук. Разбирам разочарованието ти, както и желанието ти за промяна. Не си сама. Всичките ти приятели са изпитвали същото усещане. В това число и аз. И всички сме опитвали да променим нещо, но накрая всеки от нас разбира, че е по-лесно и по-сигурно да се носи по течението.