— Но…
— Не вярваш, че ми се иска да отида при него — тя посочи високоговорителя, откъдето бе прозвучало съобщението на директора — и да му кажа, че глупавите му танци върху чиновете са напълно ненужни, нали? И че това е по-унизително от клипа на Том Круз в „Шоуто на Опра“ в YouTube?
— Но…
— Защото е точно така. Искам да кажа тези неща и още десетки други — тя стисна зъби. — Но не мога. Аз имам син, за когото трябва да се грижа. И като самотна майка трябва да поставя неговите нужди пред своите.
— Но ако кажеш всичко това, така ще му помогнеш — най-после каза Франки. — Така нещата могат да се променят и той да живее по-добре, отколкото сега.
— Така е. С промяната, за която ти говориш, той наистина ще живее по-добре — госпожа Джей подпря брадичка върху лакътя си. — Но не това е промяната, която ще получим. Ще трябва да напуснем Салем и да започнем всичко отначало някъде на друго място. Ако разкрием кои сме, това ще ни прати обратно в 30-те, Франки.
— Струва ми се, че тренировката вече направи това.
— Ни най-малко — отвърна учителката. — Тогава хората изгубиха всичко, някои дори изгубиха живота си.
Госпожа Джей нежно върза розовия шал около врата на Франки така, че той грижливо покри болтовете й.
— Някой ден нещата ще се променят, но дотогава трябва да се спотайваш и да играеш според правилата, защото всички ние се нуждаем от теб — тя се усмихна сърдечно. — Можеш ли да го направиш?
Франки въздъхна.
— Моля те!
— Добре.
— Благодаря ти — госпожа Джей се усмихна. Зъбите й блестяха от белота на фона на яркото червило.
Франки събра учебниците си мълчаливо и излезе.
Когато се сля с движението по коридора, наоколо й всички въодушевено обсъждаха костюмите си на РАД. Франки не можа да не си помисли, че нейното поколение може би бе по-отворено от това на родителите й. Вярно, че момичетата от „Маунт Худ Хай“ полудяха от страх, когато я видяха, но това бе разбираемо. Те никога преди не бяха виждали човек със зелена кожа. Реакцията им бе съвсем естествена.
Но ако отидат на страницата й във Фейсбук? Ако прочетат профила й, изгледат клиповете, на които танцува с глитератите на Лейди Гага, научат, че е влюбена в Брет, добавят към своите и нейните приятели? Дали щяха да реагират по-различно? Франки не спря да си задава тези въпроси отново и отново по пътя към следващия час и всеки път стигаше до един и същи отговор: тя бе започнала всичко това. Тя щеше да го доведе докрай.
Франки щеше да спази обещанието, което даде пред госпожа Джей, и да играе играта. Но щеше да я играе по собствените си правила.
Петнадесета глава
Любовен уплах
Вечерта беше като препечена филийка с масълце. Светлината с цвят на окалян сняг се топеше и малко по малко, сякаш някой въртеше ключа на лампа, се оттегли от долчинката зад къщата на Джаксън с изящен реверанс. Гаснещата светлина мамеше окото и човек взимаше някое по-чепато дърво за грохнал старец. Дъждът бе спрял, но водата, както казваха местните, все още „капчеше“ от дърветата, щом вятърът я духнеше от листа. За зла беда нямаха дума за студа, който проникваше до костите. Според Брет, условията бяха идеални за снимането на неговия филм „Хроники на лова на чудовища“. Според Бека, той закъсняваше цели седем минути.
— Надявам се, че е добре — Бека бе седнала върху един паднал дънер, увита заедно с Хейли в едно от термоодеялата с алуминиево фолио, които Мелъди поиска назаем от Бо. Изработено от някакъв вид фолио, задържащо топлината и поръбено с вълна, одеялото бе предназначено да пази от студа алпинистите дори на най-високите върхове. Но с Джаксън, сгушен до нея, Мелъди си мислеше, че одеялото бе излишно.
В началото Мелъди бе опитала да отклони поканата да участва в онова, което тайничко наричаше „Проектът: Брет вещерът“, защото си имаше свои планове да учи с Джаксън. Макар той да не знаеше, те също си имаха филм, който трябваше да снимат. Казваше се „Луди години“ и бяха нужни двама, защото сцената с целувката бе от първостепенно значение.
Случи се така, че Джаксън бе до нея, когато Бека я покани, и той предложи поляната си за терен на филма. След като години наред никой не я бе поддържал, долчинката бе обрасла с трева и подивяла съвсем. Когато се стъмни, се чу вой на чакали или може би вълци. Бека се съгласи, че мястото е идеално и веднага прати съобщение на Брет.