Бледото утринно сияние надзърна през прозорчетата. Маскелин седна и потрепери. Сигурно пак бе заспал. Стана, облече се и се изкъпа старателно, ползвайки вода от собствените си запаси. После потърси дневника.
На последната страница откри абзац, който не му бе познат. Седна бавно и вдигна дневника. Текстът несъмнено бе изписан с неговия почерк, но не помнеше да го е писал. Представляваше загадка.
Двама братя са разделени при раждане. Живеят в същата къща и често разговарят един с друг на вечеря, макар че никога не се срещат. Всеки един се оженва за същите две жени, които им раждат същите двама сина. Светът ги смята за безумци, но те възприемат света като напълно нормален. Кое качество липсва на братята?
Маскелин се чувстваше сънен и неразположен, сякаш заради очилата имаше махмурлук. Дали вече не пишеше в дневника и насън? Как, по дяволите, Янти бе успяла да ги носи толкова дълго?
Повика Кичънър, за да разбере докъде са стигнали, и бе осведомен, че прангите са готови и застопорени в средата на палубата. Маскелин му нареди да събере екипажа. Не попита за жена си. Не искаше да знае къде е.
Отново се наведе над дневника.
Опитите ми с очилата ме карат да си мисля, че унмерското магьосническо изкуство е тясно свързано с промяната. Ако нашата вселена е разширяващо се море на промяна и ако наистина на някои места образува купове от възли със свръхкомпресирано пространство, разреждайки останалия космос, тогава възможно ли е само нашата вселена да е арена на подобни пространствени явления? Дали инвариантността не съществува между отделни вселени дори ако не е нищо повече от тъничка нишка? В състояние ли са унмерите да открият подобни нишки? Биха ли могли по някакъв начин да им въздействат, да прехвърлят по тях енергия и материя? Има ли мрежа, серия от скрити тунели, която достига отвъд нашата вселена?
Дали може да съществува карта на тези пътища? Това ли е предметът, който търся? Това ли искат от мен да намеря умопобърканите Удавници? Човек, комуто са известни тези пътища, би притежавал същата страховита сила като унмерите, като същевременно ще е неуязвим за хаурстафите.
Сравнени с унмерската магия, хаурстафските медиумни способности изглеждат груби и примитивни. И същевременно са ужасяващо ефективни. Ако унмерите са магьосници на хиляда дължини на вълни, хаурстафите са господари само на една. Това, че последните са имали толкова голяма власт над умовете на първите, не може да е случайно. Унмерите са дръзнали да нарушат естествения ред в космоса и той е реагирал, за да възстанови равновесието.
Идва ми наум, че унмерите, привикнали да се скитат в просторите на безкрая, вероятно са гледали с безразличие на този малък свят. И все пак, заради доброто на Джонтни, не мога да си позволя да направя същото.
Янти бе окована в прангите. Мъжете стояха мълчаливо около нея. Маскелин се приближи. Янти гледаше отсъстващо към палубата, дишаше тежко. Той се огледа за Лусил, но не я видя.
— Съблечете я — нареди на Мелор.
Първият помощник кимна.
— Почакайте.
Маскелин се обърна и видя, че жена му си проправя път през тълпата. Носеше на ръце Джонтни.
— Мисля, че синът ти може да научи нещо от това.
Маскелин я изгледа втренчено.
— Нека знае що за стока е баща му.
— Отнеси го вътре — заповяда Маскелин.
Лусил не помръдна.
— Казах да го отнесеш вътре!
Тя го гледаше непокорно. Джонтни заплака и писъците му бяха единственият човешки звук на борда.
С всеки миг Маскелин губеше уважението на екипажа. Не можеше да си позволи да се унижава така, не и сега, когато от това зависеше оцеляването им. Лусил го принуждаваше да предприеме мерки, от които щеше да я заболи. Даваше ли си сметка колко опасни за самата нея са действията ѝ?
И тогава, в миг на прояснение, той видя истината. Тя искаше да го тласне докрай. Искаше той да я нарани. Нищо друго нямаше значение. Опитваше се да му помогне. Едва не се просълзи от обич към нея.
— Мелор — каза задъхано Маскелин. — Отнеси сина ми вътре.
Първият помощник се поколеба, после пристъпи към Лусил.