— Не — заяви тя.
Мелор посегна към момчето. Джонтни изпищя.
Лусил се завъртя, но Мелор вече бе хванал детето.
— Недей — каза тя и направи опит да се измъкне. Мелор я стисна и се опита да изтръгне детето от обятията ѝ. Тя го удари няколко пъти, одраска го по лицето, но Мелор не се предаде. Джонтни нададе отчаян вопъл.
Изведнъж момчето се озова в ръцете на Мелор. Той се дръпна назад и изтича към задната надстройка.
Лусил се разрида.
— Не го прави, Етан, моля те! Зная, мислиш си, че трябва, но недей.
Играеше отлично ролята си. В този момент тази жално хленчеща жена му се струваше по-красива от всякога. Сърцето му се преизпълваше с любов. Той сви юмрук, замахна и я удари в слепоочието. Тя се олюля, но не падна, изгледа го с ококорени, изумени очи. Той се усмихна и я удари отново, този път по-силно.
Тя падна. Притисна ръка към носа си и през пръстите ѝ потече кръв.
— Страхливец! — проплака Лусил.
Той я изрита в гърдите и я чу да стене от болка. От носа ѝ шуртеше кръв. Тя заблъска с длани по палубата.
— Ти си страхливец, Етан! — повтаряше. — Затова го правиш. Страхуваш се от хората си, от мен, от всички, които познаваш. Боиш се, защото не ги познаваш. Тези твои глупави теории, с които оправдаваш всичко… истината е, че си просто страхливец.
Във всяка нейна дума Маскелин виждаше жертвата, която правеше за него. Опитваше се да го улесни в желанието му да я накаже. Тази мисъл накара сърцето му да потръпне от болка и любов. Всеки удар, който ѝ нанасяше, бе дваж по-болезнен за него. Искаше да я вдигне и да я отнесе, но така само щеше да я предаде. За миг се поколеба. Не знаеше дали може да се мери с куража ѝ.
Тя плю към него.
Той понечи да я удари пак, но чу Мелор да вика:
— Кораб ляво на борд!
Първият помощник стоеше при задната надстройка и гледаше към морето. Маскелин осъзна, че всички моряци гледат нататък, и изтича при десния борд.
— Фрегата — извика някой. — Не, две са!
Маскелин вече ги виждаше съвсем ясно: два стари ирилиански кораба — корпусите им бяха облицовани с люспи от червен дракон. Бяха тримачтови, с марсове на бушприта и сребристи вълнорези. Огневата мощ на всеки беше достатъчна да превърне унмерския броненосец в купчина клечки за зъби. Плаваха с всички платна и се носеха право към тях.
— Хаурстафите идват — каза Янти.
13.
Оръдейна битка в морето
Грейнджър прекара почти цялата нощ на руля, но така и не зърна светлинката, която се надяваше да види. Зората се пукна и отмина — и пак нищо. Очите му бяха зачервени и подпухнали от изтощение, но вече нищо не можеше да го изкуши да заспи. Шепнещата долина бе разположена на север-северозапад от остров Скит и „Ирилиански вестоносец“, фрегатата на Браяна Маркс, бе напуснал Етугра приблизително в тази посока, от което следваше, че може би хаурстафската магьосница е получила някакви сведения относно местонахождението на Янти. Забавянето на Грейнджър на остров Скит му бе коствало ценно време. Сега вече не преследваше Маскелин, а самата Маркс.
На мостика имаше два секстанта и два хронометъра. По-големият секстант, изящен уред от злато и платина, бе разположен върху специална стойка на навигационния пулт до хронографа. И двата носеха имперския печат, заедно с гравирания надпис: „«Екселсиор», кораб на Негово величество император Джилак Хю“. Но Грейнджър намери един стар валсиндърски комплект месингови инструменти в метална кутия зад тръбата на вакуумната поща. Ако се съдеше по износения им вид, това бяха предпочитаните уреди на кораба. Следобед използва тях, за да се ориентира.
Прегледа и корабния дневник, както и картите върху масата. След като изчисли местоположението си, прекара с молив линия през картата и отново направи изчисления. „Екселсиор“ бе изминал по-голямо разстояние, отколкото вярваше, че е възможно. При подобно темпо със сигурност не го заплашваше опасността да бъде застигнат от етугранския флот. Нещо повече, щеше да стигне Шепнещата долина след шест дни, половината от времето, необходимо на тежката драга на Маскелин. Но дали плаваше достатъчно бързо, за да изпревари „Вестоносец“?
Колко кораба ли го очакваха там?
И как смяташе да се справи с тях в битка?
Не можеше да таранира вражеския кораб. Тесният издължен и олекотен корпус на драконоловеца нямаше да се справи добре при сблъсъка с желязната драга, нито с облицованата с драконови люспи фрегата. Ако срещата се състоеше през нощта, би могъл да опита някоя внезапна атака или да се изравни с другия кораб и да се прехвърли на борда. Но както Маскелин, така и Браяна разполагаха с пълни екипажи, докато Грейнджър бе съвсем сам. „Екселсиор“ имаше достатъчно огнева мощ, за да представлява сериозна заплаха, но той не можеше да управлява оръдията сам. Това бе най-сериозният му проблем. Императорският кораб не бе конструиран да се командва от един човек. Нужни му бяха четирийсет и осем души само на оръдейната палуба, с още двайсет да носят барут и снаряди.