Трябваше да има друг начин.
Той провери посоката, закрепи руля и огледа хоризонта с навигационния телескоп. Успокоен, че няма в какво да се блъсне, слезе на оръдейната палуба.
Стълбите се оказаха истинско изпитание за вдървените му стави, но болката не бе достатъчно силна, че да го спре. Беше открил, че може да облекчава движенията, ако от време на време си раздвижва ставите. Няколко секунди агония бяха по-добре от пълно вкочаняване. С времето и това щеше да отмине. Паренето на кожата му бе започнало да се успокоява, макар че все още не бе привикнал към твърдата ѝ нееластична повърхност. Усещаше се така, сякаш са го варили в котел. Дори му хрумна, че може би е неуязвим за стрели, но бързо се отказа от тази мисъл. По-важното бе да запази здрав разсъдъка си, за да може своевременно да решава проблемите.
Кехлибарени отражения танцуваха върху костените подпори на оръдейната палуба. Оръдията лъщяха, сякаш са били отлети вчера. Миризмата на нагорещен метал, кой знае защо, му подейства успокояващо. Беше прекарал доста години на подобни палуби, макар и не толкова добре оборудвани. „Двайсет и четири оръдия: имперски фередали с кремъкови спусъци.“ Би могъл да ги зареди всичките, макар че щеше да му отнеме няколко часа, и да използва въженцата, за да ги задейства едно по едно, но ако слезеше на оръдейната палуба, щеше да остави без надзор руля. А оръдейната стрелба е нищо без тактика.
Ако имаше достатъчно време, вероятно би могъл да изобрети и монтира някакво механично устройство за дърпане на въженцата от мостика. Ами ако просто извади механизмите и ги замени с фитил? Долу в склада имаше предостатъчно. Това със сигурност щеше да е много по-лесно. Добрият фитил гореше със скорост десет стъпки в секунда, в зависимост от състава му. Нямаше да е никак трудно да го прекара през тръбите до мостика, а оттам да го запали с пура.
Също като при Кол Гу през трийсет и осма.
Усмихна се при спомена за онази кампания. „Триста вражески златозъби, които катереха хълма към нашия лагер, а срещу тях стотина фитила и три фосфорни клечки.“ Император Хю ги бе пратил да свалят губернатора на архипелага Кол Гу, последния от поредицата пирати, които се бяха изтребвали, за да сложат ръка на тези острови. Грейнджър дори не му помнеше името. Крийди бе използвал две от клечките, за да си запали пура, преди Бенкс да му напомни, че врагът все още е на час път от тях. Това беше почти четири години преди Трепкав ручей, преди Седмо императорско диверсионно подразделение да се прочуе с прозвището Гробарите. Бенкс, Спрингър, Ломбек, Суон, Тумел, Лонгакър. Толкова много лица, които обитаваха само спомените му.
Фитилът.
Това, което откри в склада, не му вдъхна доверие. По-голямата част от фитилите бяха евтини нискокачествени изделия, ползвани предимно за каменарска работа. Сигурно горяха със скорост не повече от две стъпки в секунда. Фитил с дължина двайсет стъпки при половин стъпка в секунда му даваше четири минути между времето на запалване и оръдейния изстрел, което бе далеч от идеала за водене на морско сражение. Нещо повече, трябваше да открие начин да изолира един фитил от друг в тръбата, като същевременно им осигури достатъчно въздух, за да горят добре.
Само триста стъпки фитил бяха с необходимото качество, което означаваше, че може да оборудва две оръдия за стрелба с двайсетсекундно забавяне между запалване и изстрел.
Не беше достатъчно.
Грейнджър отнесе навития скоростен фитил на оръдейната палуба. Трябваше да намери по-добро решение. Имаше още няколко часа за това.
Браяна Маркс издърпа косата си през яката на бялата вълнена туника и я пусна свободно на раменете. Стоеше на палубата на „Ирилиански вестоносец“ и наблюдаваше действията на моряците. Капитанът, Еразъм Хоулиш, се бе подпрял на масата с картата и обсъждаше тихо курса с навигатора. Бивш лосотански флибустиер, Хоулиш все още носеше белези върху опакото на ръцете си, където инквизиторът на Гилдията го беше удрял с камшик. Беше завързал черната си коса на дълга плитка, в противоречие с установения ред, но Браяна му позволяваше тази дребна утеха. Човек трябва да проявява гъвкавост, когато наема на служба доскорошни врагове.