Кормчията стоеше неподвижно при руля, втренчил очи в хоризонта.
„Вестоносец“ беше стара валсиндърска фрегата, преустроена в Ел, за да осигури необходимия лукс, очакван от служителите на Гилдията, но Браяна не даваше пукната пара за коприната, среброто и скъпата дървена мебел долу в каютите. Предпочиташе семплата функционалност на кормилното — позицията му високо над квартердека ѝ осигуряваше чудесна видимост. Тази полусфера от унмерско потъмнено стъкло побираше само руля, бюрото с навигационните инструменти и една извита стоманена пейка, на която Браяна бе метнала наметалото си от китова кожа. Унмерското стъкло имаше предназначението да филтрира колкото се може повече от следобедната светлина, както и да осигурява прикритие от вятъра и морето. През стъкления купол тя можеше да види възхода и сриването на огромните тъмножълтеникави вълни, вдигани от ветровете на Море Лукс. Пяна заливаше носа на „Вестоносец“, но тук, под купола, бе тихо и уютно.
Двамата телепати, по един на всеки от корабите близнаци на „Вестоносец“, я държаха постоянно в течение на издирването на Маскелин. Браяна знаеше само имената на своите посестрими — Паскал и Вятърно цвете, и двете млади лосотански медиуми, привлечени на служба във флота, докато завършат обучението си в Гилдията. Вероятно ги бе срещала няколко пъти в школата в Ел, но за момента те оставаха само безтелесни гласове. Нямаше никакъв интерес да научи за тях нещо повече освен имената и ранговете им. На път за Шепнещата долина те се бяха натъкнали на странен броненосец, намиращ се на няколко минути южно от Граничните води: унмерски мъртвешки кораб с изключително архаична конструкция, използващ импровизирано платно, за да плава на юг — управляваше го тъкмо човекът, когото търсеха.
Фрегатата на Браяна бе все още на три левги югоизточно и тя се изнервяше, че не може да види двата червенокорпусни хаурстафски кораба, доближаващи броненосеца.
Унмерски мъртвешки кораб!
Съобщиха ѝ, че приличал на ледоразбивач — вероятно един от корабите, пратени някога от Пертика, за да се присъединят към унмерския флот за Битката при Ел. Ако беше истина… никой не бе виждал подобен кораб в морето от близо триста години. Браяна се пресегна с ума си, търсейки следи от присъствие на унмерско съзнание.
Чу помощничките ѝ да разговарят с приглушени мисли, но не си направи труда да се заслуша в разговора им. Откри кораба и провери за наличие на медиум на борда. И тогава забеляза нещо странно. Това ехо ли беше? Не съвсем. Приличаше на отглас, като резониращата тишина, която създава унмерски камертон, когато зазвучи под прага на човешкия слух.
„Някоя от вас усеща ли това?“
„Кое да усещаме?“ — попита Вятърно цвете.
„На кораба няма унмери — добави Паскал. — Вече проверих.“
Браяна прати мислите си през морето. „Последвайте броненосеца, но не го доближавайте, докато не пристигна.“
„Да, сестро“ — отвърна Вятърно цвете.
„Няма да иде далеч при тези насрещни ветрове — отбеляза нетърпеливо Паскал. — Кога ще сте тук?“
„Когато пристигна, тогава“ — отвърна малко троснато Браяна.
Носена от поривите на същия южен вятър, който задържаше броненосеца, фрегатата пореше вълните на Море Лукс. Главното платно и спинакерът бяха издути, такелажът скърцаше заплашително. Студени пръски стигаха чак до най-горната палуба. По обед корабният навигатор се опита да определи местонахождението им, като се бореше с люшкащата се палуба. Следобед времето остана ясно, но ветровито. Край левия борд се появи пасаж номии — подскачаха над водата и следваха хаурстафския кораб близо час, стрелкаха се като хромирани подводни птици. Браяна стоеше на предната палуба и оглеждаше хоризонта на север. Поддържаше постоянен контакт с посестримите си от Гилдията, но нямаше нищо за докладване. Мъртвешкият кораб продължаваше да лъкатуши бавно на юг, а екипажът не правеше никакви опити да се свърже с преследвачите. Най-сетне, малко преди слънцето да се скрие зад хоризонта, наблюдателят на „Вестоносец“ нададе вик.
Браяна се вгледа и видя в далечината бяло-жълтеникавото петно на платното, което се поклащаше под залязващите лъчи. Малко след това се появиха и двете хаурстафски фрегати, следващи броненосеца на югоизток. На палубата зад Браяна настъпи суматоха.
Доближиха мъртвешкия кораб по здрач. Браяна стоеше на мостика и осъществяваше връзката между Хоулиш и капитаните на другите два хаурстафски кораба. Докато „Вестоносец“ се приближаваше от юг, „Рупор“, най-задният кораб на Гилдията, прекоси кърмовата диря на броненосеца и заподскача на вълните, а „Сияеща песен“ ускори ход, за да прикрие левия фланг. По заповед на Браяна „Рупор“ изстреля предупредителен залп покрай левия борд на броненосеца, но мъртвешкият кораб продължи да следва курса си, без да променя скорост.