— Ще трябва да завием обратно, госпожо — каза Хоулиш. — Инак ще доближим твърде много оръдията им.
„Въпросът е дали тези оръдия все още могат да стрелят?“
Той мълчеше.
— Въпросът е дали тези оръдия все още могат да стрелят? — повтори тя, този път на глас. — Защото в това старо корито не изглежда да е останал живец.
— Бих предпочел да не узная отговора на гърба си, госпожо — отвърна Хоулиш.
— Какво предлагаш?
Капитанът се замисли.
— Те не могат да ни избягат. С този спинакер е цяло чудо, че въобще се движат. Ще се опитат да минат между нас. Предполагам, че ще се завъртят с кърмата към „Песен“ и с носа към „Рупор“. Така ще избегнат обсега на повечето оръдия. — Почеса се по носа. — Поне аз бих го направил, госпожо.
— И как ще отвърнем ние?
— Фактът, че Маскелин използва спинакер, говори недвусмислено, че двигателите му са извън строя. Бих посъветвал „Песен“ да се изравни с десния му борд и да пусне картечен откос по платната. Това ще им отнеме и малкото маневреност, която имат. — Той кимна замислено. — И ще е намек за капитана, че е време да ни послуша. — Той кимна към вълните. — В такова време е опасно да пускаме подвижната стълба.
— Добре. — Браяна прати заповеди на медиумите на другите два кораба.
След малко „Песен“ започна да извива, насочвайки оръдията си към броненосеца. Серия блясъци премина по борда на хаурстафската фрегата, последвана малко по-късно от бумтеж от артилерийска стрелба. Снарядите минаха през платното на броненосеца и го накъсаха на ленти.
Над водата се вдигна дим.
— Опитва се да смени посоката — отбеляза капитан Хоулиш.
— Ще видим…
Остатъците от спинакера на унмерския кораб плющяха на вятъра. Браяна видя, че екипажът на Маскелин снове по палубата, опитвайки се да поправи раздраното платно, но беше безполезно. Броненосецът замря насред завоя.
— Спипахме ги — каза Хоулиш. — Да се приближим ли?
— Ами оръдията им?
— Броненосецът е неподвижен — отвърна Хоулиш. — Сега ние сме единствената надежда на Маскелин за спасение.
— Добре, гответе се за абордаж.
— Ако те не ни изпреварят — отвърна капитанът. — Не е зле първо да предупредите другите два кораба също да се приближат.
— Капитане, ние сме много повече — припомни му Браяна. — Наредете на хората да се въоръжат.
— Както заповядате, госпожо.
Хоулиш изпълни нарежданията ѝ точно — описа завой с фрегатата зад мъртвешкия кораб и го приближи откъм наветрената страна. Извика на екипажа си да свалят спинакера и да се подготвят да отблъснат нападатели. Унмерският кораб не откри стрелба със странните си оръдия. И наистина, с приближаването им все по-ясно се виждаше, че тези оръдия вече не са нищо повече от безполезни метални пилони. Хората на Маскелин нямаше с какво да се защитават срещу хаурстафската фрегата. Отново си пролича пиратският опит на Хоулиш, защото той успя да се изравни с броненосеца само на три разтега.
Мъртвешкият кораб, изглежда, не бе понесъл други повреди от атаката, но екипажът на Маскелин, събран под сянката на обгорената кула, нямаше нищо против да закрепи по-здраво куките, хвърлени от моряците на Гилдията. Браяна се изправи до Хоулиш на мостика тъкмо когато хаурстафската фрегата спусна мостчето и железните му скоби задращиха по металната палуба на плаващата развалина. Не екна нито един изстрел — всъщност моряците на Маскелин дори не бяха въоръжени.
И ето че на палубата се появи и самият метафизик. Хвърли кратък поглед на раздраното платно, обърна се към хаурстафския кораб и се покатери на мостчето. Прехвърли се на „Вестоносец“ с такава нехайна походка, че моряците от Гилдията неволно се отдръпнаха от пътя му.
Браяна го бе срещала и преди, много отдавна, в двора на император Хю. Макар никога да не бяха разговаряли, още тогава ѝ направиха впечатление неговата самоувереност и енергичната му походка. Той беше учен с широка известност сред лосотанските привилегировани класи, предприемач със значително състояние, експерт, съветвал императора на няколко пъти. Ала човекът, който се изправи сега пред нея, бе бледа сянка на онзи Маскелин. Беше мръсен и небръснат и накуцваше с болезнена гримаса. Черните му очи се стрелкаха наоколо, сякаш предишната му самоувереност бе заменена от неспокойство и трескава възбуда.
— Благодаря ви, че ни се притекохте на помощ — почна той. — Моля, предайте комплиментите ми на вашите артилеристи.