Изглежда, се справяше отлично.
Само след броени секунди изпод палубата долетяха гърмежите на оръдията. Още четири тежки железни гюлета се забиха в левия борд на хаурстафската фрегата. Тя се опитваше да се отдалечи и Грейнджър нямаше нищо против. Изглежда, капитанът нямаше представа за състоянието на собствените му оръдия.
Истинската цел на Грейнджър бе пред него. „Ирилиански вестоносец“ тъкмо обръщаше, насочвайки оръдията си към неговия нос. И Грейнджър нямаше нищо против да им го позволи. Взе една от картите на масата и изписа отгоре с големи букви:
ЯНТИ, АЗ СЪМ БАЩА ТИ. ИДВАМ ДА ТЕ ВЗЕМА…
— Госпожо, Етан Маскелин иска да говори с вас.
Браяна се обърна и видя на прага човека, на когото бяха наредили да охранява Маскелин.
— Какво?
— Казва, че било много важно.
— Не сега. — Тя отпрати войника с махване с ръка. Всичко се случваше прекалено бързо. Хоулиш готвеше кораба за битка. Сигналният офицер поддържаше връзка с „Песен“, за да следи състоянието на ударената фрегата.
Войникът се огледа, после каза тихо:
— Простете за безпокойството, госпожо, но той каза, че капитанът е кръгъл идиот и прави точно това, което полковник Грейнджър иска от него.
— Как, по дяволите, Маскелин знае какво става?
Войникът сви рамене.
— Нямам представа, госпожо. Просто така каза.
— И ти смяташ, че има идея как да ни измъкне от това?
— Той е Етан Маскелин, госпожо.
Браяна въздъхна и се обърна към Хоулиш.
— След колко време ще е в обсега ни?
— След няколко минути, госпожо.
— Значи нямам време за него — каза тя на войника. — Ако е толкова важно, да ми напише бележка.
Междувременно Хоулиш бе обърнал фрегатата по вятъра. Палубата се разтресе, когато платната се изопнаха. Дъждът зашиба по прозрачната сфера. Вълните се разбиваха в корпуса и хвърляха пяна върху моряците на палубата. Корабът на Грейнджър се носеше с неописуема скорост право към десния им борд, изпускайки черни облаци от комините, докато носът му се издигаше и врязваше във вълните.
— Обсег за стрелба? — попита Хоулиш.
Първият помощник Лум дръпна въжето на камбанката, изчака един миг и го дръпна пак. В отговор вакуумната поща на навигационното бюро затрака. Той прегледа написаното и докладва:
— Обхват на оръдията на десния борд, сър.
След секунди едно от оръдията на „Вестоносец“ стреля. Гюлето профуча над морето и за малко не можа да долети до кораба на Грейнджър.
— Достатъчно близо е — помърмори Хоулиш. — Първи до двайсети, екипажи в готовност.
Лум отново дръпна камбанката, направи пауза и я дръпна три пъти бързо. Писецът на вакуумната поща затрака.
— Екипажи първи до двайсети готови за стрелба, сър. Потвърдено.
Този път двайсет оръдия на „Вестоносец“ гръмнаха едновременно. Трясъкът от стрелбата разтърси потъмненото стъкло. Огромен облак дим се вдигна от десния борд и двайсет гюлета прелетяха разстоянието до целта. Най-горната надстройка на кораба рухна от няколко точни попадения.
— Целта поразена — докладва Лум. — Вдигни мерника.
Камбаната удари два пъти.
— Разстояние шест възела, картеч — нареди Хоулиш. — Екипажи двайсети до четирийсети, цели се в носа, огън!
— Двайсети до четирийсети. Шест възела, картеч, прицел носът. Готови сме, сър.
Вторият залп отнесе част от покрива на кормилната рубка, разтроши един от комините и разкъса такелажа, но не уцели носа. Пароходът продължаваше да се носи към тях дори по-бързо отпреди.
— Завъртете на другата страна — нареди Хоулиш. — Оръдията на левия борд, готовност за стрелба за екипажи първи до двайсети.
— Той няма да се отклони, сър.
— Ще се отклони. Предайте командата, офицер Лум.
Камбаната зазвъня пак. Кормчията завъртя руля. На мократа палуба моряците почнаха да спускат главното платно. Фрегатата бавно завъртя кърмата си към приближаващия кораб.
Лум се намръщи.
— Сър, той няма да се отклони. Решил е да ни удари.
Хоулиш присви очи.
— Какво прави този безумец? Ще ни потопи със себе си! Огън от кърмовите оръдия.
Първият офицер започна трескаво да подава сигнали. Но Браяна сама виждаше, че вече е твърде късно. Корабът на Грейнджър щеше да ги удари.
— Сър, кърмовите готови.
— Оставете ги сега. Трябва да му се измъкнем.
Кормчията завъртя отново руля.